Чарлс Къминг - По-студената война

- Секс нощи? - повтори Амилия със скандализирания тон на стара мома. - Ще проверя. Доколкото знам, няма други планове, освен да се види е някакви приятели от „Джорджтаун“.

Кел си тръгна от офиса малко след три. Обиколи магазините в „Уайтлис“, купи си това-онова за ядене от „Уейтроуз“ на Порчестър Роуд и удари една наливна бира в кръчмата „Ладбрук Армс“, където съдържателката Кати го посрещна с възторга на моряшка съпруга, дочакала половинката си след околосветско плаване.

Даваше си сметка, че предстои за пръв път да се срещне с Рейчъл на родна земя. Очакваше в Лондон тя да бъде някак различна, по-резервирана, скрита зад невидима броня срещу едно по-дълбоко и трайно обвързване. Може би и двамата щяха да констатират, че случилото се между тях през последните седмици не беше нищо повече от моментно опиянение, кратък ваканционен роман. Но още щом престъпи прага на апартамента й, започнаха да се целуват, да се събличат трескаво, препъвайки се в дрехите си към спалнята. Всичко в нея беше същото, както го бе запомнил: и божественият аромат на парфюма й, и упойващият вкус на целувките й, формата и мекотата на щедрото й тяло; и парапсихологичното общение, с което й предаваше чувствата си без думи. В желанието му имаше някаква задъхана лудост, която не си даваше труд, не смяташе за нужно да прикрива. А Рейчъл му отговаряше с такава нежност и страст, която не помнеше да е получавал някога от когото и да било.

През живота си Томас Кел бе виждал насилие и ужасяваща бруталност, коварство и измама. Ставал бе свидетел на убийства, на насилствени раздели, наблюдавал бе кариери, съсипани от алчност и лъжи. В никакъв случай не беше сантиментален мъж, нито хранеше някакви илюзии за мотивите на човешкото поведение или способността за жестокост към ближния. През дългия си брак с Клеър - една връзка, която неведнъж тя бе застрашавала с изневерите си - той бе изпитвал въпреки всичко обич и дълбока привързаност към нея. Но никога не бе познавал това наркотично усещане за тотална екзалтация, за абсолютно блаженство, в което го пренасяше близостта с Рейчъл. Нито веднъж за четирийсет и четири години.

Също както и в Истанбул преди две седмици, два часа по-късно двамата се облякоха и излязоха да си търсят нещо за ядене. („Излъгах те за готвенето - каза му тя. -Идеята беше да ти смъкна панталона.“) Поговориха си за новата й работа, за един проблем със съседите й, за семейната почивка, която бяха планирали с Джоузефин за август. Едва към края на вечерята Кел се осмели да й съобщи за офертата на Амилия да оглави бюрото в Анкара; главата му беше замаяна от втората бутилка вино и му се стори нечестно да премълчи тази вероятност.

- Предложено ми бе назначение в Турция.

- Но това е страхотно - каза тя. - Сигурно си много щастлив.

Суетата му се почувства донякъде обидена, задето не долови дори сянка на разочарование в тона й.

- Още не съм приел - каза той. - Много зависи от операцията, по която работя сега.

Рейчъл сведе очи към масата. И двамата знаеха, че Кел няма право да говори свободно за работата си. Макар и усетил нежеланието й да навлизат в темата, той продължи:

- Става дума за поста на баща ти. - Рейчъл все още гледаше надолу, към покривката на масата. - Как ти се струва това?

Кел усети, че е отишъл твърде далече. Целият ресторант беше пълен с влюбени двойки, семейства, групи приятели, но хората не разговаряха помежду си. Бяха в един от любимите тайландски ресторанти на Рейчъл, но изведнъж подрънкването на инструментална музика от тонколоните му се стори дразнещо като стъргане с нокти по черна дъска.

- Рейчъл?

- Какво?

Ето го отново - внезапния, експлозивен гняв от първата им вечер заедно в Истанбул, лицето й изкривено в начумерена маска на разочарование. Този път обаче Кел знаеше, че не е пияна; беше докоснал оголен нерв в душата й и бе попарил като слана доброто й настроение.

- Съжалявам - каза той. - Беше глупаво от моя страна. Да говорим друг път за това.

Но тя продължаваше упорито да мълчи. Кел се опита да я въвлече в разговор за една книга, която и двамата бяха чели неотдавна, но неприязънта, която се излъчваше от нея, припукваше като статично електричество помежду им; тя просто не му отговаряше. Той изпита раздразнение от бързината, с която романтичната им вечеря се бе вкиснала. Може би въпреки секса и многото теми за разговор, въпреки хилядите имейли помежду им те винаги щяха да си останат двама непознати.