Чарлс Къминг - По-студената война

Каръл нямаше как да го последва. Не и по екип за тичане. Вместо това Олдрич и други двама агенти слязоха с Абакус в станцията на метрото. Това беше най-гадният момент от една операция по проследяване. Времето без връзка. От метрото агентите не бяха в състояние да комуникират с центъра и помежду си освен с някой и друг есемес, когато по чудо се появеше слаб сигнал или попаднеха в зона на безплатен безжичен интернет, обикновено на някоя гара. През останалото време Кел бе принуден да крачи нервно из кабинета си и да чака, опитвайки се да вдъхва кураж и спокойствие на Елза и Харолд, докато самият той клокочеше отвътре. На младини бе харесвал това усещане - прилива на адреналин от риска и предизвикателството, - но Клекнър беше твърде важна риба, а греховете му - твърде тежки, за да си позволи каквито и да било лични чувства освен силното желание за възмездие. Сети се за Рейчъл, за покойния й баща и за удоволствието, което щеше да изпита, когато й поднесеше главата на Клекнър като трофей. Ако ли пък лондонската мисия се провалеше - а той си даваше ясна сметка, че през следващите пет дни бе напълно възможно да изгубят Абакус и да не успеят да идентифицират водещия му офицер, - Кел щеше да се върне безславно в Истанбул и да чака седмици, а може би и месеци да му се отвори нова възможност. Резервният му план - който бе обсъждал надълго и широко с Амилия - бе да подменят пратките на Абакус във футболната топка на Бююкада с плява. Но този план означаваше да оставят Клекнър да действа необезпокояван и нямаше да мине без помощта на ЦРУ. Това щеше да изисква намесата на Чейтър с неговите леко недодялани методи и щеше да сложи край на участието на самия Кел.

Елза му правеше знаци - едната й ръка беше вдигната във въздуха, а с другата сочеше ухото си.

-Есемес от Нина. Линия „Пикадили“, на Хайд Парк Корнър.

Нина беше последвала Клекнър в станцията на метрото. Ниска и леко кривогледа, с коронки на предните зъби, които блещукаха страховито в устата й, Кел я бе виждал само веднъж и веднага я бе намразил.

- Да не би да излиза?

В отговор Елза само вдигна рамене.

Минаха още двайсет минути в мълчание.

- Шефе? - Този път беше Олдрич.

- Дани! Какво е положението?

- Разиграва ни. Проследих го до Грийн Парк. Слиза от влака, качва се на следващия. Пътува още една спирка до „Пикадили“. От там тръгва на север към Оксфорд Съркъс.

- Сега държиш ли го?

- Да, държа го. Виждам го в момента. Но останах само аз.

- Къде е Нина?

- Дявол я знае!

Кел изруга наум. Все пак беше добре, че засега можеше да разчита поне на Олдрич.

- Къде си?

- До хотел „Хайд Парк“.

Възможно място за среща с водещия офицер? Почти изключено. Твърде прибързан избор, твърде очевиден. Един агент с опита на Клекнър би трябвало да им приложи минимум два часа маневри за контранаблюдение, преди да поеме подобен риск. Хотел „Хайд Парк“ беше просто пореден етап от предварително разработен маршрут.

- Имаш ли визуален контакт?

- Невъзможно! Ще ме познае.

В този момент пристигна есемес от Джез, който по някакво чудо - Кел така и не разбра как - бе успял да се вмъкне в хотела преди Клекнър и да го проследи чак до мъжката тоалетна. След като получи тази информация, Кел изтегли останалите членове на екипа обратно в зоната на „Найтсбридж“ да чакат по-нататъшни инструкции.

- Мислиш, че „Хародс“ е на ред, така ли?

Елза беше застанала до Кел пред един от прозорците на кабинета му и гледаше навън, към „Уайтлис“. За негова изненада тя го прегърна с ръка през раменете, сякаш се опитваше да му вдъхне кураж.

- Така мисля - отвърна той, като се обърна и й се усмихна. - До там има по-малко от петстотин метра.

Барът на „Хародс“ винаги е бил любимо свърталище на руснаците. Сигурно са му казали да отиде там, ако вече и без това не го е знаел. НКВД, КГБ, ФСБ... От десетилетия висят там.

- Свърталище? - попита тя с недоумяваща гримаса. - Би ли ми казал какво значи това?

- Няма значение - отвърна той, загледан над покривите и разветите знамена на Лондон към крановете, които въртяха стрели на хоризонта.

Абакус беше тръгнал на пазар.

Джез изпроводи Абакус от хотела и го предаде отвън на Каръл, която междувременно се бе преоблякла в строг делови костюм с високи токове и бе вдигнала косата си на кок. Беше достатъчно близо до американеца, за да го докосне с ръка, когато той се обърна и тръгна на запад по „Найтсбридж“, пресичайки улицата на светофара по посока към „Хародс“.