Чарлс Къминг - По-студената война

Всичко това обаче се провали в един миг.

Луси бе засякла местоположението на Абакус в отдела за играчки и Каръл докладва, че Клекнър вече се придвижва с бърза крачка през детското облекло. След което просто изчезна. Нямаше го на камерите. Не се появи на никой от изходите на приземния етаж. Мобилните телефони в Ридан Плейс престанаха да бръмчат, екраните на лаптопите застинаха неподвижно, осем превъзходно обучени агенти за проследяване спряха да подават данни до Томас Кел, който вече усещаше как в него се надига буря от безсилен гняв при мисълта, че е позволил Райън Клекнър да му се изплъзне. В продължение на още два часа той остави екипа си да наблюдава всичките десет врати на нивото на улицата, докато Олдрич и Нина обхождаха „Хародс“ с надеждата да открият американеца. Но от него нямаше и следа. Най-после Кел ги освободи и позвъни на Амилия.

- Загубих го.

- Не се учудвам.

Гласът й звучеше по-скоро спокойно, отколкото раздразнено, но Кел отвърна:

- Много ти благодаря.

- Не исках да прозвучи така - каза тя.

- „Хародс“! - възкликна той. - Дяволите да го вземат този „Хародс“!

- Не се притеснявай. - Кел чуваше как в кабинета й звънят и други телефони. - Знаем, че Абакус има агенти и извън Турция. Много е възможно да се среща с някой от тях, а не с водещия си офицер. Все в даден момент ще се прибере в хотела си и ще започнем отначало.

Кел й благодари и затвори. После слезе с асансьора до партера и отиде да хапне риба с пържени картофи в ресторантчето на Порчестър Роуд. Опита се да изпрати есемес на Рейчъл, но не получи отговор. Когато се върна в командния център, Елза се готвеше да ходи на кино в „Уайтлис“, а Харолд тъкмо се бе прибрал от тайландски масаж в „Куинсуей“.

- Усещаш ли миризмата, шефе? - попита той. - Тигров балсам. - С усилие Кел успя да се усмихне. - Не се тормози - каза Харолд, като го хвана за лакътя. - Случват се такива неща. Имаме още някой и друг коз в ръкава.

- Наистина ли? - попита недоверчиво Кел.

Харолд му намигна. Кел не знаеше дали говори сериозно, или просто се опитва да му повдигне духа.

- Някой намерил ли е бейзболната шапка? - попита Харолд.-Якето?

Кел поклати глава. Може би Клекнър бе променил изцяло външния си вид, задигайки униформа на служител от „Хародс“ или купувайки си нов костюм от мъжката секция. Или пък просто бе успял да се шмугне през някой от изходите точно в момента, когато Джез или Каръл, или Нина, или Дани бяха отклонили за момент погледа си. Човешкото око се уморява. Концентрацията отслабва. Беше неизбежно. Тъй или иначе, Абакус се бе превърнал в призрак.

Следващите няколко часа Кел прекара в разместване на фигурите по шахматната дъска: Олдрич бе върнат на първия етаж в „Рембранд“, Каръл - изпратена да тича за здраве около Гровнър Скуеър, ако случайно, колкото и малко вероятно да бе това, Клекнър решеше да се отбие в американското посолство. Но това беше игра срещу несъществуващ опонент. Елза се върна от кино („Гледах филм за Земята с Уил Смит и сина на Уил Смит. Не ми хареса много“) и се зае с профила на Клекнър във Фейсбук. Търсеше размяна на бележки с някое от многото му лондонски гаджета. Амилия бе отхвърлила решението на Кел да постави бръмбари в апартаментите на две от бившите еднократни свалки на Клекнър с мотива, че това би било чисто губене на време. Кел нямаше никакъв полезен ход. Клекнър беше някъде в Лондон - някъде в Англия; можеше да минат дни, преди да се появи отново. На Кел не му оставаше нищо друго, освен да убива времето в пренареждане на екипа за наблюдение. Освободи Каръл, Джез и останалите да си вървят у дома; щяха да бъдат заменени от осем агенти на МИ5, никой от които не бе виждал Райън Клекнър на живо. Кел изпитваше безпомощния гняв на воин, държан с вързани ръце по време на сражение. Свикнал бе да играе активната роля в подобни операции, а не да бездейства зад бюро, опитвайки се да отгатне ходовете на опонента си. Шпионажът беше три четвърти чакане, наистина, но Кел искаше в този момент да се намира в „Рембранд“, в такси пред Еджъртън Гардънс, да обикаля улиците на „Найтсбридж“, а не да се пече на бавен огън пред редиците монитори на Ридан Плейс, заобиколен от вонята на тигров балсам, излъчваща се от Харолд, и от сумтенето на Елза, потънала в езотериката на кодове, байтове и алгоритми.

В десет излезе да вечеря. Поръча си агнешки кебап с ментов чай в един персийски ресторант на Уестбърн Гроув и мислено се пренесе сред файтоните на Бююкада и воя на корабни сирени по Босфора. Харолд си беше отишъл за няколко часа у дома, но щеше да се върне в полунощ. Елза спеше на матрака в кабинета му. Дани Олдрич бе останал на пост пред мониторите с обещанието да му позвъни, ако пристигнеше новина за Абакус.