Чарлс Къминг - По-студената война

- Може би това е добра идея - каза той.

- Да си идеш у дома?

-Да.

След петнайсет минути Елза седеше до Кел на задната седалка на черното такси, което спря пред жилището му в „Холанд Парк“. Тя плати на шофьора. Кел тръгна напред, отключи входната врата и си представи Рейчъл, заспала върху гърдите на Клекнър, или двамата заедно под душа, или поръчващи румсървис по телефона от леглото. Трябваше да е по-внимателен. Не биваше да сваля гарда. Накрая винаги се оказваш измамен. Самият той бе измамил много хора по този начин.

- Чакай да ти помогна.

Елза бутна навътре входната врата и попита Кел за номера на апартамента му.

- Пет - отвърна той. Двамата се заизкачваха по стълбището, докато Кел се питаше защо ли Елза идва с него. Какво ли искаше? - Наистина не е нужно да влизаш - каза той. - Нищо ми няма, ще се оправя.

- Напротив, ще вляза.

Още щом влязоха в кухнята, Кел си наля коняк и гаврътна чашата на един дъх. Предложи на Елза нещо за пиене, но тя вече оглеждаше апартамента. Откри я в един ъгъл на хола, разглеждаща библиотеката му.

- Греъм Грийн... - каза тя. - Харесва ли ти?

Кел кимна. През януари бе прочел есето на Хичънс, разбило на пух и прах репутацията на Грийн, и оттогава му беше трудно да посегне към книгите му. Рейчъл бе подарила на Клекнър „Хич 22“ за рождения му ден.

-Имаш и книга на италиански автор! „Гепардът“ на Ди Лампедуза! Чел ли си я?

Кел поклати глава.

- Не още.

Може би половината от книгите в апартамента му бяха купени в резултат от моментен импулс или по съвет на приятел и той така и не бе намерил време да ги отвори. Но беше благодарен на Елза за въпросите, с които го разсейваше от другите му мисли. Извади от джоба си пакет цигари.

- Имаш ли нещо против да запаля?

- Ти си у дома си, Том! Прави каквото искаш.

Той запали цигара и взе от кухнята две чаши и бутилка червено вино. Седнаха един до друг на канапето срещу телевизора. От двете им страни направо на пода бяха натрупани купища дивидита. Някои от тях луксозни и юбилейни издания. Събраните филми на Бъстър Китън. Любовни драми. Елза все така си беше с три обици в меката част на дясното ухо и една, с форма на нит, в хрущяла на лявото.

- Добре ли си, Том?

- Нищо ми няма - отвърна той.

- Всичко ще е наред - каза тя, като сложи ръка на коляното му. Кел гледаше втренчено брачната халка на пръста й. - Знам коя е жената. Онази, в хотела.

Кел срещна погледа й и потрепера от гняв, породен от срам. Елза не отмести очи; беше твърдо решила да спечели доверието му.

- Ти я обичаш, нали? Обичаш Рейчъл Уолинджър?

-Да.

Той отпи от виното, всмукна от цигарата. За негова изненада, Елза взе цигарата от ръката му и дръпна бързо два пъти едно след друго, после вдигна глава нагоре и издиша струя дим към тавана. Челюстите й бяха стиснати, погледът й съсредоточен, сякаш в този момент си припомняше всички свалки, всички любовни афери, всеки момент на страст, които някога бе изпитала.

- На колко е? Двайсет и осем, и девет?

- На трийсет и една - отвърна Кел.

Тя му подаде обратно цигарата. За един кратък и абсурден миг Кел си помисли, че ще го попита защо не се бе влюбил в нея. Вместо това тя му каза нещо съвсем неочаквано:

- Аз я познавам.

Той я изгледа смаян.

- От Истанбул. Бяха с госпожица Левин. С Амилия. Разбирам защо ти стана кофти. Тя е много... специална. Не просто хубава. Рядка личност. Повече от... simpatica.

- Да - отвърна Кел, който не гореше от желание да прави комплименти на Рейчъл, нито да си признава, че не бе успял да задържи любовта й. - Наистина е специална.

- Но се чувстваш като глупак, защото си се поболял от любов?

Кел се усмихна, мислейки си колко всъщност ценеше приятелството на Елза, навика й винаги да казва онова, което мислеше.

- Да - отвърна той. - Може и така да се каже.

- Не се чувствай така - каза разпалено тя. - Защо сме на този свят? Да обичаш значи да си жив. Да разтвориш сърцето си за някого е най-красивото нещо на земята. - Кел сигурно бе направил гримаса, защото тя се спря, после добави: - Сигурно ме мислиш за романтична италианка. Точно според стереотипа.

- Не, не мисля това - каза той, като я докосна по ръката, предлагайки й цигарата.

Елза поклати глава.

- Не, благодаря. Исках само да опитам вкуса на тютюн.

Тя стана и отиде до отсрещния край на стаята, където имаше друга библиотека, също отрупана с книги. Шеймъс Хийни. Пабло Неруда. Одън. Ларкин. Т. С. Елиът.

- Държиш всичката поезия на едно място.

Това беше по-скоро констатация, отколкото тема за нов разговор. Кел смачка цигарата си. Още помнеше колко близо бе стигнал до свалка с Елза преди две години в една подобна на тази вечер, когато само двамата бяха обсъждали Ясин Гарани в Уилтшър. Тя му бе сготвила вечеря. Слушала бе историите му. Отново се запита какво правеше сега с него в апартамента. Нямаше да се учуди, ако след време откриеше, че е било по указания на Амилия.