Чарлс Къминг - По-студената война

- Нещо ново?

Харолд четеше „Дейли Мейл“ на канапето. При влизането на Кел той вдигна глава и го поздрави с не-характерно пресилена усмивка. Дани Олдрич беше в стаята за наблюдение и гледаше живата картина от камерите в „Рембранд“. От Елза нямаше следа.

- Абакус още спи - обяви Олдрич.

Кел влезе в тясното помещение и се насили да погледне мониторите. На път за офиса той се бе отбил в един бар и бе обърнал двойна „Смирноф“, за да успокои нервите си, ако се наложеше да види Рейчъл, заспала в прегръдките му. Сега беше готов за тази гледка.

За свое учудване, видя Клекнър сам в леглото. В стаята нямаше друг освен него, на монитора от банята не се забелязваше движение. Рейчъл не се виждаше никаква.

- Къде е момичето? - попита той.

- Отдавна си тръгна.

Пътеката на срама. Няколко часа блажено чукане и после - хоп, на влака за Бетнал Грийн.

- Кога си тръгна?

- Всъщност остана много малко при него.

Гласът на Олдрич беше равен и делови. Ако знаеше нещо за връзката на Кел с Рейчъл, доста майсторски се прикриваше.

- Защо? Да не са се скарали?

Олдрич се извъртя на стола си и го погледна в очите. Кел инстинктивно се дръпна крачка назад и се облегна на стената.

- Нямам представа какво е станало. Отидох да си легна. Харолд остана да наглежда тук. Как си, между другото? Елза каза, че си ял развален кебап или нещо такова.

- Добре съм, нищо ми няма.

Кел се усмихна на легендата, която му бе измислила Елза, и отново се взря в монитора.

Американецът се събуждаше. Изритал си бе чаршафите надолу и лежеше, обърнат на една страна. Беше по тениска и боксерки. Кел изпита Странно облекчение от факта, че не бе спал гол.

- Къде е екипът? - попита той.

- На позиция. Каръл и Нина днес отново се включват. Джез също. Тео е намерил една бабка - Олдрич погледна листа в ръката си - Пени, ще играе жена му. Двойка старци. Винаги действа като прикритие.

- Да - промърмори Кел, който го слушаше с половин ухо и наблюдаваше Клекнър. - Ето, започва се.

Олдрич се обърна и погледна към монитора. Клекнър беше посегнал към хотелския телефон на нощното шкафче. С бързо, отработено движение Олдрич натисна три копчета, грабна два чифта слушалки, подаде едните на Кел и надяна другите на главата си.

- Можем да слушаме какво си говорят. Нищо чудно да са камериерките, да питат кога могат да влязат в стаята.

Но не бяха камериерките. Още щом си сложи слушалките и приклекна срещу монитора, Кел чу в ушите си гласа на Рейчъл, преливащ от нежност, изкусително напевен, с онази сластна дяволитост, която доскоро си мислеше, че е запазена единствено за него.

- Добро утро, сънчо!

- Рейчъл?

- Рейчъл, я! Ти друга ли очакваше? - Тя се изкиска закачливо. - Сега ли се събуждаш? Каза, че ще ми се обадиш...

- Колко е часът?

- Минава обед. Дванайсет и половина. А такъв махмурлук ме тресе...

- И мене. Какво стана?

- Ами... ти заспа. Някъде към два, два и половина. Трябваше да се прибера у дома, за да се преоблека за работа. Реших да те оставя да се наспиш.

- Не помня такова нещо. Всъщност нищо не помня.

- О, много мерси! - Отново дяволит кикот. С върховно усилие на волята Кел си наложи да слуша нататък, без да отделя поглед от Клекнър на екрана. - Ама наистина ли нищо не помниш? - попита тя.

Американецът прехвърли телефона в другата си ръка и се пресегна за бутилка вода.

- Е, помня, как да не помня - каза той колкото да не я обиди. - Помня например как се прибрахме, беше ми адски гот, че сме заедно. Всичко това го помня. Просто ми се струва, че на теб не ти е било чак толкова хубаво с мен.

Рейчъл не отговори веднага, може би за ефект или гледаше да не нарани суетата му.

- Дали пък не е било от трите мартинита, двете бутилки червено и няколкото мохито, дето изпихме после в „Бужи“, а? Бяхме вързали тотално кънките.

- Заспал съм? Това никога не ми се е случвало.

- Заспа, я! И двамата сме се трупирали.

- Божичко!

Настана продължително мълчание. Кел улови погледа на Олдрич, но не прочете нищо в него. Загледа се отново в монитора. Клекнър отпи глътка вода.

- И така, какво ще правиш днес? - попита Рейчъл. -Сега, да кажем? - Тя май искаше да се видят отново. За второ действие.

- Днес ли? - Клекнър огледа стаята, Кел проследи погледа му по посока на телевизора. - Днес... ъъъ, имам доста работа. Мамка му, нямах представа колко е късно! - По линията се чу припукване от статично електричество. Олдрич потръпна и нагласи нещо на слушалките си. - Трябва да пия един аспирин. Довечера имам среща със състуденти. Мисля, че ти бях казал.