Чарлс Къминг - По-студената война

- Защо беше в хотела? Ти знаеше ли, че е там? Знаеше ли, че е с Клекнър? Ти ли я насърчи в тази връзка?

- Сърдиш се на мен, докато всъщност би трябвало да се сърдиш на Рейчъл.

Кел за малко не се хвърли да я удуши, но успя да отбие майсторски топката.

- Не се бой, и до Рейчъл ще стигна. В момента съм изключително ядосан на теб.

Амилия погледна встрани, сякаш претегляше възможностите си за реакция. Можеше да използва старшинството си, за да заповяда на Кел да се върне незабавно на Ридан Плейс и да върши онова, за което му се плащаше; можеше да го порицае за греховната му връзка с Рейчъл Уолинджър; можеше и да го поощри за съобразителността и силата на характера, които му бяха помогнали да се добере до истината за случилото се в „Рембранд“.

Или просто да си замълчи благоразумно, обвивайки в тайнственост намеренията си.

- Ще те излъжа, ако ти кажа, че не знам нищо за чувствата ви един към друг - каза тя накрая.

Тези три думи - „един към друг“ - накараха сърцето на Кел да подскочи обнадеждено. С тях Амилия му показваше, че Рейчъл й се е доверила. И че все още го обичаше. Той отпи глътка уиски.

- Откъде знаеше за връзката ни?

- Досетих се.

- Как?

- Толкова ли е важно?

- Бих искал да знам.

Кел нямаше особена нужда да чуе отговора й, но се дразнеше от факта, че е бил разкрит, че е оставил следи, по които тя бе научила за тях. Или може би Рейчъл бе споделила всичко с нея.

- Ще ти кажа друг път - отвърна тя. - Ела да седнеш, Том. Нервираш ме. - Тя му посочи с ръка едно от креслата. Той заобиколи канапето и застана пред креслото, но не седна. Амилия, сплела пръсти, обмисляше внимателно онова, което се готвеше да каже. - Положението при вас е сериозно, така ли?

- Ти ми кажи - отвърна Кел.

- Искам да чуя твоята гледна точка. Знам само онова, което Рейчъл ми каза.

- Извини ме, че те питам, но защо се бъркаш?

- Ти лично ме набърка, идвайки днес при мен. Изглеждаш силно разстроен.

- И ужасно ядосан. Искам отговор. Искам да знам какво, по дяволите, се върши зад гърба ми и какво още криеш от мен.

Лицето на Амилия, обикновено безизразно, постепенно помръкна от нещо, напомнящо съжаление.

- За теб е важно да знаеш, че Рейчъл постави едно-единствено условие.

- Условие за какво?

- За да ни гарантира съдействието си.

Кел си спомни какво му бе казала Елза предишната вечер. Когато за пръв път срещнах Рейчъл, двете с Амилия като чели бяха приятелки . Всичко започваше да се изяснява. Всяко парче от мозайката си идваше на мястото.

- Рейчъл се съгласи да сътрудничи, да ми помогне, стига ти да не разбереш. Знаеше, че може да се случи нещо между нея и Райън, което да взриви връзката й с теб. Тя много те обича. Харесва те. Но Абакус беше по-важен.

Кел се улови, че повтаря наум фразата „Абакус беше по-важен“. Загледа се през прозореца към сивата, подгизнала от дъжда улица. Гордостта му, самочувствието му на човек и професионалист бяха дълбоко наранени.

Амилия се извърна в креслото и посегна към чашата си, но се сети, че такава нямаше. Кел пиеше сам.

- Би било неискрено от моя страна да твърдя, че споразумението ми с Рейчъл не беше в интерес на Службата - каза тя, после добави: - При това изцяло.

- И какво е това споразумение? - попита Кел, но вече знаеше отговора, както бе знаел още от първия миг, че не друг, а Амилия бе наредила на Харолд да унищожи записите.

- Споразумение да следим заедно Клекнър. Да знаем във всеки момент къде се намира, какво прави, с кого се среща, какво си казват.

Кел се потърси от погнуса; неговата Рейчъл беше накисната в мръсотиите на Службата.

- Трябвала ти е Рейчъл като гадже на Клекнър.

- Нещо такова. - За чест на Амилия, тя успя да си придаде засрамен вид.

- Тоест искаш да ми кажеш, че съзнателно и преднамерено си ме заобиколила в една операция, която трябваше да се проведе под мой технически контрол? Като си използвала за целта приятелката ми? Това ли ми казваш?

Нямаше нужда Амилия да отговаря. И двамата знаеха отговора. Вместо това тя заяви:

- Боях се, че ще отнеме месеци, ако не и години, да съберем доказателства за Клекнър, които да са достатъчни за арестуването му. Дори не бях сигурна, че Абакус е къртицата. Исках да имаме и резервен план за всеки случай. По очевидни причини не можех да искам от теб разрешение. А пък твоето шесто чувство, което ти подсказа да се насочиш към чайната, Том, откриването на тайника - твоят триумф! - ми дадоха увереност да приведа плана в действие.

Кел пресуши чашата си, замисляйки се за миг върху способността на Амилия - подобно на Тони Блеър - да превръща поражението в победа; да принуждава опонента си да мисли, че не я е преценил вярно; да нахлузва непроницаема маска на неукорима добродетелност дори след като е допуснала непростим, циничен гаф.