Чарлс Къминг - По-студената война

- Значи моят триумф се превърна в мое унижение? -каза той. - Това ми казваш. Така излиза от приказките ти.

Тя кимна. Кел стана, отиде до барчето, наля си още три пръста от уискито на Амилия, без да предложи и на нея, после седна в креслото и въздъхна примирено.

- В такъв случай най-добре ми разкажи цялата история - каза той, като дори си запали цигара в дневната й в крещящо нарушение на правилата за поведение в собствения й дом. Тя не настоя да я угаси. - Започни отначало - подкани я той, като се настани удобно на креслото и кръстоса крака. Уискито се разля приятно по жилите му. - И гледай да не пропуснеш нещо.

И тя му разказа. Всичко.

През следващите четирийсет и пет минути Амилия потвърди пред Кел, че е постигнала лична договорка с Рейчъл да съдейства за изправянето на Райън Клекнър пред правосъдието.

След като се запознала с Рейчъл в Истанбул и установила, че Клекнър намира Рейчъл за привлекателна, тя споделила с нея, че в западната разузнавателна общност има къртица, която заплашва всички операции на МИ6 в Близкия изток и не само там. Наличните улики сочели към Райън Клекнър като най-вероятен двоен агент. Освен това Амилия й казала, че е възможно Клекнър да е замесен и в смъртта на баща й.

- Това не може да си го знаела от самото начало -прекъсна я Кел. - Нямахме никакви доказателства.

Амилия сякаш прие аргумента му. Тезата за някакво решаващо участие на Клекнър в смъртта на баща й беше примамката, което тя лично бе използвала, за да привлече Рейчъл на тяхна страна. Кел познаваше рисковете и цинизма на професията и остави Амилия да говори.

В случай на доказване на вината му, каза тя, Рейчъл била приела да търси сближаване с него, като най-напред инсценира случайна среща в Истанбул. Малко след като Кел открил тайника на острова, Клекнър си намерил повод да отиде до Лондон. И - хоп! - от малкото си черно тефтерче веднага изровил номера на Рейчъл Уолинджър, която му се била изплъзнала в Истанбул. Красивата дъщеря на загиналия британски шпионин, която го била загледала на погребението на баща си. Това било такъв невероятен късмет, че Амилия чак се усъмнила, но не можела да си позволи да пропусне шанса. Рейчъл била готова да отмъсти за баща си, дори с цената да загуби Кел.

Поканата на Клекнър им дошла тъкмо навреме. Той пристигал в Лондон, свободна ли е Рейчъл? Бих се радвал да вечеряме заедно. Да разгледам родния ти град. Това им било достатъчно. От този момент нататък нещата се наредили от само себе си; операцията получила зелена светлина. Важно било, че Рейчъл е умна, уравновесена и със самообладание - идеални качества за отредената й роля. Все пак тя бе дъщеря на майстор в шпионския занаят, наследила от баща си интелект и сила на характера.

- Ти знаеш, че се опитахме да я вербуваме още в Оксфорд, нали?

Кел я погледна, сякаш го бе ударила с чук по главата.

- Какво?!

- След като завърши, кандидатства за място в МИ6 с възможности за бързо повишение. Стигна до курса за обучение на разузнавачи, но се отказа. Нямала нужната нагласа.

Кел бе вторачил невиждащ поглед пред себе си. Ненавиждам шпионите , бе му казала Рейчъл. Като не бе споменала нищо за кандидатстването си в МИ6, нито за курса. Спомни си думите й: Нещо в него беше мъртво, повехнало. Парче от душата му липсваше. Почтеност. Нежност. Честност.

- Честност.

- Моля? - попита Амилия.

Кел й даде знак с ръка да продължи.

- Поставих й две задачи - каза тя, сякаш Рейчъл беше неин служител. - Трябваше да се доберем до блекбърито на Клекнър, а по възможност и до чантата, която носи винаги със себе си. В „Технически операции“ са разработили батерии за блекбъри, които могат да го захранват с енергия, като същевременно ни предават разговорите, водени от него, както и точни данни за местонахождението му.

- Значи това е правила Рейчъл снощи в хотела? Това е бил нейният шанс? Затова се е качила в стаята на Клекнър?

Амилия кимна.

- А успяла ли е?

Шефката на британското разузнаване кимна, доволно усмихната, като лъвица, оценила първия улов на лъвчето си.

- О, да. Справи се блестящо.

- А трябвало ли е да го изчука преди това? - Въпросът излезе от устата му като плюнка.

- Том, за бога...

- И това ли я накара да свърши? Дотам ли паднахме? До равнището на руснаците? На МОСАД?

Амилия не бе мърдала от креслото си близо час. Сега стана и пристъпи до прозореца, за да спусне завесите. Минаха няколко минути, докато благоволи да отговори на въпроса му, сякаш я бе засегнал не просто като професионалист, а и като жена.