Чарлс Къминг - По-студената война

- От самото начало - каза тя - Рейчъл ни бе заявила съвършено ясно за какво е готова и какво не би направила за нищо на света. Мисля, че подобно на много жени, и тя намира Клекнър за привлекателен мъж. -Кел прие забележката й като опит да го раздразни. - С други думи, тя беше готова да флиртува с него, да го прелъсти, ако предпочиташ, защото подобно нещо едва ли щеше да й причини особено душевно страдание. Това дотук звучи ли ти логично, Том?

- Да, Амилия, звучи ми - отвърна натъртено Кел, докато усещаше как обичта му към Амилия, лоялността му към неговата стара приятелка и към мръсната им професия се разпада с всяка изминала минута като дрипа. - Това, което не ми звучи...

- Не съм свършила! - почти кресна Амилия, която си наливаше чаша вино. Лекциите по морал на Кел в момент като този й се струваха абсурдни. - Рейчъл беше готова да целуне Райън, дори да си легне с него. Всичко това беше въпрос на неин свободен избор...

- Я стига!

- На неин свободен избор - повтори Амилия, ясно и с равен тон. - Нито за момент не съм вярвала, че ще преспи с него, че ще прави секс , че ще си позволи с Клекнър физическа интимност от вида, за който намекваш. Никога не съм смятала, че съм създала проститутка или курва или че онова, което е споделила с теб, значи толкова малко за нея, че да е готова да те замени с човек, когото презира.

Кел остана безмълвен. Срамът от проявената ревност отнемаше от силите му и го караше да се чувства безкрайно унизен. Но Амилия още не беше приключила.

- Сам провери дали са се чукали! - Тя едва ли не му се смееше в лицето, сякаш нещо толкова маловажно като краткото съвкупление на пияна глава между двама души имаше каквото и да било значение за когото и да било. - Не, не са, ако това е единственото, което те интересува, Том. Ех, тези тъпи мъже с тяхното тъпо его. Защо според теб Рейчъл го бе напила до такава степен снощи, първо на вечеря, после и в бара? Защо му беше обещала бурна нощ в „Рембранд“, а го остави да заспи в леглото тъкмо когато бяха започнали да се разгорещяват?

- Тя го е упоила.

- Бинго! Радвам се, че най-после си с нас. Добре дошъл в операцията.

- Но как е могла да го направи?

От професионален опит Кел знаеше, че използването на приспивателно, дори слабо, беше извънредно рисковано.

Спомни си думите на Клекнър от хотелската стая: Заспал съм? Това никога неми се е случвало. Ами ако вече подозираше Рейчъл, че е сложила нещо в питието или храната му? Ами ако отвореше блекбърито си и забележеше, че е пипала батерията?

- Приспивателно - потвърди Амилия. - Мисля, че се казва лоразепам.

- Колко е силен?

- Достатъчно. Но е със забавено действие. - Кел поклати глава. Усещаше как отново го хваща яд на Амилия. - Достатъчно силен, за да направи един пиян, изморен и стресиран мъж още по-пиян, изморен и стресиран. След което да го приспи. Както и стана.

- И затова Клекнър се събуди днес по обед.

- Затова - отвърна Амилия, някак по-сговорчиво от преди.

- А по какъв начин Рейчъл му е дала лоразепама? Не, не ми казвай. Флаконче с бял прашец, което е изсипала в мохитото му?

Амилия отпи от виното си.

- Нещо такова - отвърна тя, отбивайки с усмивка ехидността в тона на Кел. - Всъщност бяхме й го приготвили във вид на дъвка. И като течност, резервна опция, в случай че Клекнър не клъвнеше. Но той държеше да освежи дъха си след „Бужи“, тя му предложи дъвка, той прие, подъвка десет минути, после я целуна и след около час спеше дълбоко. Изпитият алкохол свърши останалото.

- А Рейчъл?

- Какво Рейчъл?

- Ами ако Клекнър се досети, че е изпързалян? Ами ако се усъмни в новата батерия? Ами ако вече знае, че го следим и че пътуването на Рейчъл до Истанбул утре е само примамка, за да го върнем там? Та той може да я убие!

- Това е леко пресилено, не мислиш ли? СВР едва ли ще рискува трета световна война, убивайки служители на британското разузнаване.

- Те убиха Цецилия Шандор, която работеше за тях.

- Именно. - Амилия изглеждаше доволна, че толкова лесно е спечелила спора. - В моменти на разочарование руснаците убиват своите. - Тя изненада Кел, като го докосна по рамото, минавайки покрай него. -Освен това на Рейчъл може и да не й се наложи да се вижда с Клекнър в Истанбул.

- В смисъл?

- Ами тя си свърши работата. Смени батерията. -Амилия си позволи тънка усмивчица. - Телефонът работи. Виждаме Клекнър, чуваме го. Стига да си носи телефона на срещите, дори да извади батерията, ние ще улавяме от петнайсет метра всяка дума от разговора им.