Чарлс Къминг - По-студената война

- Известно ми е това, Амилия.

Двамата се разхождаха из „Нотинг Хил“. Беше петък вечер, дъждът беше далечен спомен, Лондон полагаше усилия да изглежда приветлив и европейски. Рейчъл вече беше в Истанбул, а Клекнър - в самолета за там. Минасян не се бе мяркал в руското посолство и се смяташе, че се е върнал в Киев.

- Какво знаем за него? - попита Кел.

- Много малко. - Откровеното признание на Амилия го изненада. - Младее на вид. Във всеки случай изглежда по-млад от теб. Постсъветски шпионин, в смисъл че не е генетично закърмен с идеологията на онези времена. По време на пуча срещу Горбачов е бил с жълто около устата. Очевидно Украйна е от стратегическа важност за Кремъл, но предполагам, че Минасян е поставен в Киев единствено за да обслужва Клекнър, а не за да се занимава е отношенията между Украйна и ЕС. Женен, с деца. Привързан към семейството си. Питърс има високо мнение за него. - Питърс беше старшият агент на МИ6 в Киев. - Минасян бил усърден, хитър, амбициозен, изгряваща звезда. Според нас заповедта за ликвидирането на Шандор е дошла от Москва, а не от него и той може дори да се е противопоставил. Така или иначе, той все още е достатъчно ниско в йерархията, за да има собствено мнение по такива въпроси.

Амилия говореше, без да поглежда Кел, потраквайки припряно с токчета по тротоара. След като подминаха един полицай на ъгъла с Лендсдаун Уок, тя заразпитва Кел за Рейчъл.

- Има ли нещо, в каквато и да било ваша кореспонденция, свързано с лова на къртици? - Кел й хвърли изпепеляващ поглед, но тя не му обърна внимание. -Дори да не си споменавал изтичането на информация, споделял ли си с нея защо си в Турция? - попита го тя.

- Разбира се, че сме обсъждали това. Рейчъл знаеше, че разследвам катастрофата на баща й. Знаеше също и че съм посочен да го заместя. - Амилия вдиша въздух през стиснатите си зъби; само по себе си това представляваше нарушение на Закона за държавната тайна. Кел реши да бъде докрай откровен е нея. - Тя ужасно се дразнеше от факта, че не можех да й казвам всичко. Опитвахме се да избягваме, доколкото бе възможно, темата за работата ми. Сега си давам сметка, разбира се, защо на нея не й се говореше за Службата. Защото през цялото време е работела за теб...

-Не и в самото...

- ... и се е бояла, че може да открия малката ви мръсна тайна...

-... която съвсем случайно произведе разузнавателна информация, достатъчна Клекнър да бъде вкаран зад решетките. Благодаря ти все пак за подкрепата и разбирането.

От известно време Кел си даваше сметка, че приятелството му с Амилия можеше във всеки момент да се вгорчи до степен, при която никога повече да не се възстанови. Между тях вече имаше твърде много натрупана горчилка. Твърде много лъжи.

- Разговаряла ли си с Рейчъл за Цецилия Шандор? -попита я той.

- А ти?

Бързият, нетърпелив поглед, който Амилия му хвърли, показваше доколко я е раздразнил. Кел й каза онова, което имаше нужда да знае.

- Разбира се, че говорихме за нея - каза той. - Тя е била любовница на баща й. Рейчъл знаеше всичко за нея. Както и Джоузефин. Рейчъл беше чела ония шибани любовни писма!

- А казвал ли си й, че Шандор е от унгарското разузнаване?

Щеше да му е по-лесно да излъже, да реагира възмутено на това обвинение, но Кел знаеше, че самият той е притеснен. Нямаше избор, освен да й каже истината.

- Да. Тя знае това.

- Супер! - Амилия поклати глава. - Това в разговор ли й го съобщи или в имейл?

- Никога не бих изразил в писмен вид нещо такова.

Отговорът на Кел прозвуча рязко, но дълбоко в себе си бе принуден да признае, че не помнеше точно кога или как бе станало дума пред Рейчъл за кариерата на Шандор в разузнаването. Нито си призна и другия грях: че от него Рейчъл знаеше, че Шандор е била убита. На Амилия и без това й се бе струпало много на главата.

- Чували ли сте се скоро? - попита го тя.

- Амилия, не съм я чувал, откакто се скарахме в ресторанта. Това искаше да чуеш, нали? Аз съм зарязаният любовник. Тя не отговаря на позвъняванията ми.

- Добре. Най-после нещо хубаво. Щом Рейчъл се свърже с мен, Том, обещавам да ти кажа.

След като си тръгна от хотелчето в „Снеърсбрук“, Александър Минасян взе метрото за центъра на Лондон, уреди си среща с шефа на бюрото на СВР в един ресторант в Шепърдс Маркет и му разправи за връзката на Кодак с Рейчъл Уолинджър.

- Кел - каза той. - Том Кел. Какво знаеш за него?

- Името ми звучи познато. Мога да проверя. Сигурно имаме досие.

-Изпратен е бил да разследва катастрофата на Уолинджър. Срещал се е с Джим Чейтър в американското посолство в Анкара. Според Кодак Кел бил довел онази жена на парти, което Кодак организирал в бар в Истанбул.