В парфюмерийния отдел. След това, около час по-късно, на изхода в югоизточния ъгъл на сградата. Бе регистрирал присъствието й, но го бе отдал на съвпадение и бе продължил за срещата с агента си.
В „Хародс“.
Не по-малко от осемнайсет оперативни служители на СВР - в Лондон, Киев и Москва - бяха зачислени да работят по случая. Десет от тях издирваха из дигиталното небитие следите на Рейчъл Уолинджър, а осем - тези на Томас Кел. Работейки непрекъснато през цялата нощ, в петък срещу събота СВР успя да идентифицира и преведе 362 имейла и 764 кратки текстови съобщения между мобилните телефони на двамата.
Всичко казано от Кодак на Минасян се потвърждаваше от събрания доказателствен материал. Кореспонденцията между Кел и Рейчъл се подлагаше на кръстосана проверка по ключови думи: „Амилия“, „Левин“, „катастрофа“, „Хиос“, „Цецилия“, „Шандор“, „смърт“, „злополука“, „къртица“, „МИ6“, „СВР“, „разузнаване“, „Райън“ и „Клекнър“. Всички съобщения, в които те се появяваха, биваха незабавно препращани на Минасян, който се бе прибрал в Киев през Франкфурт още в петък вечерта. Нищо от съдържанието им не показваше на анализаторите, че МИ6 разследва Клекнър. Връзката на Кел с Рейчъл изглеждаше истинска, както и работата й в лондонско издателство; разменените й с приятели имейли свидетелстваха за противоречивите й чувства към Кел и за все по-силната й близост с Клекнър.
Минасян обаче не беше доволен. За него нямаше съмнение, че анализаторите пропускат нещо. В пет сутринта в събота той нареди цялата папка с материалите да бъде изпратена по куриер до апартамента му в Киев. Започна да препрочита лично всеки есемес, всеки имейл, включително неща, които не се отнасяха пряко до сексуалната връзка между Кел и Уолинджър. Минасян притежаваше способността да поглъща и обработва големи количества писмен текст за кратко време. Макар да не бе спал близо двайсет и четири часа, той бе достатъчно буден, за да подскочи при еднократното споменаване на „Бююкада“, което потвърди най-лошите му подозрения за истинските причини Кел да е в Турция.
Според доклада на СВР този есемес бил изпратен (без отговор) от мобилния телефон на Кел до Рейчъл Уолинджър в 17:34 ч. на 29 април. Същия следобед, в който Минасян бе отишъл на Бююкада, за да прибере продукта от тайника.
Здрасти. Правилно ли съм запомнил, че на Бююкада баща ти имал приятел журналист? Ако не полудявам, би ли се опитала да си спомниш името му? Ричардс ли се казваше? А ако полудявам, би ли забравила този есемес? Разстоянието помежду ни ме кара да си въобразявам разни работи... Т. ххх
Около осем часа в събота сутрин един анализатор, който следеше на живо картината от дома на Райън Клекнър в Тарабая, докладва, че американецът се държал странно. Абакус се прибрал в апартамента си от летището в два през нощта, но не си легнал. Вместо това прекарал доста време на компютъра, изпил цяла бутилка червено вино и в продължение на повече от час говорил по скайп с майка си в Америка. Впоследствие тонът на разговора бе определен като „меланхоличен и издаващ силна взаимна привързаност“ - удачно описание в светлината на онова, което щеше да последва.
Малко след осем Клекнър бе видян да чете есемес на блекбърито си. Американецът, по думите на анализатора, „внезапно замръзна на място, сякаш изпаднал в шок“, след което „дълго време остана неподвижен“.
Клекнър не отговорил на есемеса; вместо това отишъл в кухнята и извадил „паспорт (с неизвестен произход), значителна сума пари (в неизвестна валута) и чисто нов айфон със зарядно устройство“ от херметическа пластмасова кутия, „скрита зад сифона и почистващите препарати под мивката“. Разтревожен от тази промяна в поведението на обекта, анализаторът в съответствие с протокола позвъни на Томас Кел в дома му в Лондон. Кел незабавно удвои стандартния екип за наблюдение от четирима души, разположен около сградата.
През следващите петнайсет минути Клекнър бил зает да подрежда „голям черен куфар на колелца“. Когато свалил харддиска от лаптопа си и го поставил в куфара, анализаторът - който впоследствие щеше да бъде поздравен за проявената съобразителност и инициатива - още веднъж позвъни на Кел. Решавайки, че Клекнър се държи като „изгорял“ агент, Кел незабавно разпореди жп гарата „Сиркеджи“, летищата „Ататюрк“ и „Сабиха Гьокчен“, централните автогари в европейската и азиатската част, както и черноморският фериботен терминал в Каракьой да бъдат поставени под наблюдение от двучленни екипи. За пръв път прибягна до хора на консулството, за да попълнят липсващите бройки.
Читать дальше