Чарлс Къминг - По-студената война

Амилия кимна, но не отговори веднага. Кел виждаше по очите й, че трескаво пресмята. Накрая тя се обърна към него.

- Само да си посмял да прецакаш операцията, Том! Нямаме право да изтървем Райън Клекнър.

- Няма да прецакам операцията - каза той, докато вървеше към вратата. - Просто ми дай всичко, от което имам нужда.

За по-малко от два часа Кел сглоби екип. Джавед Мосин и Нина излетяха направо от Истанбул за Одеса, като си взеха две стаи в четиризвезден хотел на плажа Аркадия - курортна зона, южно от града. За да избегнат струпване от резервации в последната минута в списъците с пътници на някоя голяма авиокомпания, седмината други агенти, отпътували от Лондон за Одеса, бяха взели различни полети от „Гетуик“, „Станстед“ и „Хийтроу“. Харолд пристигна в Киев с Бритиш Еъруейс, Дани и Каръл с Украинските авиолинии. Кел направи връзка през Виена, Елза и Джез - през Варшава. По същата причина хората от екипа се пръснаха в няколко хотела в Одеса, преструвайки се на обикновени туристи. В малко вероятния случай да се стигне до разпит от имиграционните власти по-младите членове на екипа трябваше да кажат, че ги е привлякъл нощният живот на града, докато Харолд и Дани щяха да се обявят за ревностни почитатели на „Броненосецът „Потьомкин“ и филмите на Сергей Айзенщайн.

- Ами ти, шефе? - бе попитал Харолд.

- Под града имало някакви катакомби - отвърна Кел. - Ще им кажа, че смятам да се отдам на пещерно дело.

Кел пътува до Киев с паспорта на името на Хардуик, като след Виена положи усилие да си припомни в подробности собствената си легенда, да се подготви за всяка евентуалност, да предвиди всеки шанс, който би помогнал на сформирания набързо екип да отмъкне Абакус под носа на СВР. Известно време разучава съсредоточено картата на Одеса и наизусти всичко, до което успя да се добере, за реда на преминаване на пътници през граничния контрол на пристанището. Оставил бе предварителни инструкции в папката с чернови на един профил в Джимейл, за който всичките десетима агенти имаха парола. Бе прикрепил снимки на Клекнър и Минасян и бе насрочил среща на екипа в един ресторант в центъра на Одеса за събота в осем вечерта. Извън това хората от екипа щяха да имат ограничени възможности за контактуване помежду си по чисти телефони с британска регистрация, които щяха да се включат, след като минеха паспортния контрол.

Амилия бе предложила да ползват агенти от посолството в Киев - както заради познанията им за обстановката на място, така и за оптимална численост, - но Кел настоя да не ги намесват. Ако хората на Минасян наблюдаваха персонала на МИ6 в Киев, това можеше да ги отведе право към тях и да провали операцията им.

И двата самолета на Кел - в Лондон и Виена - излетяха със закъснение. Той пристигна в Одеса три часа след разписанието. От МИ6 му бяха запазили кола под наем на името на Крис Хардуик, но на летището минаха още четирийсет и пет минути, преди чиновникът от фирмата да намери колата му.

- Няма коли - повтаряше отегчено той на оскъдния си английски. - Всички свършили.

Минаваше полунощ, когато Кел най-после се добра до града, ориентирайки се по джипиеса през лабиринта от булеварди в историческия център. Не бе спал от близо два дни, но успя да подремне няколко часа в хотелската стая, след като получи потвърждение с криптиран имейл, че Рейчъл е „в безопасност и добре“ в Истанбул.

Амилия бе подчертала колко важно за операцията е Рейчъл да се придържа към легендата си; ако сега бъдеше изведена по спешност в Лондон, това щеше да се изтълкува като паническа реакция от страна на СВР и щеше да потвърди съмненията им, че е разработвала Абакус. По-добре беше да остане в Турция и да продължи да търси връзка с Клекнър. За целта Рейчъл изпрати два есемеса на американеца плюс един имейл, за да му поиска сметка защо не отговаря на обажданията й. Амилия й бе дала указания да скъса с него в неделя сутринта („Не мога да ПОВЯРВАМ, че си позволи да се подиграеш така с мен!“), което щеше да й позволи да се прибере в Лондон още в понеделник, без да предизвика подозрение.

Кел се събуди призори от тракането на климатика в стаята му. Господин Хардуик беше настанен в „Лондонская“ - реликт от романтичното досъветско минало на Одеса с високи сводести тавани, широки коридори и импозантно вито стълбище, което се спускаше надолу до пищното фоайе в стил „Бел епок“. Кел планираше да оползотвори часовете до обед, като отиде пеша с опознавателна цел до пристанището, след което да се срещне с Дани, за да обсъдят най-добрия начин за отвличането на Клекнър.