Чарлс Къминг - По-студената война

Той прекара остатъка от следобеда с Дани в подготовка на автомобилите и средствата за комуникация. Комплектите от слушалки и микрофони бяха изпратени с дипломатическата поща до британското посолство в Кишинев, след това докарани през границата от служител на МИ6. Олдрич и Мосин бяха наели по едно ауди и на сутринта щяха да дойдат с колите до зданието на терминала, като за целта щяха да минат по страничния успореден път откъм железопътните коловози. Ако екипът успееше да изолира Клекнър още при слизането му от кораба и по някакъв начин да го вкара в една от колите - толкова по-добре, но нито Кел, нито Олдрич вярваше, че нещата ще се развият така лесно. Не биваше в никакъв случай да се игнорира факторът Минасян. В най-лошия случай фаланга въоръжени служители на СВР щеше да заобиколи Абакус в плътен кордон още щом стъпи на кея и щеше да го откара в неизвестна посока за секунди. Ако това се случеше, Кел и екипът му щяха да се приберат в Лондон с празни ръце.

Райън Клекнър просто не можеше да асимилира внезапността, с която кариерата му бе приключила. Прибирайки се в апартамента си в малките часове в петък срещу събота, той се опитваше да се убеди, че жената от самолета не е същата, която бе видял в „Хародс“. Беше съвпадение, обикновено припознаване. Разбира се, че не го следяха! С какво им бе дал повод? Какви грешки бе направил? Никакви. Той беше сигурен, че ако в операцията имаше провал, той бе дошъл от руснаците.

После пристигна есемесът от Минасян. „БЕШИКТАШ“. Една-единствена дума, сложила край на всичко. Кодак е изгорял. Напусни Истанбул. По установения ред.

Клекнър седна на леглото и известно време се взира недоумяващо в екрана на блекбърито, макар да съзнаваше, че в апартамента му има пробив и всяко негово движение се наблюдава от анализаторите на ЦРУ и турските служби. Беше унижен и посрамен. Никога през живота си не бе изпитвал такова внезапно и всепоглъщащо чувство на безнадеждност. Нямаше избор, освен да опакова най-необходимото, изоставяйки безброй любими вещи - картини, книги, дискове, дрехи, -които знаеше, че никога повече няма да види. Съмняваше се, че ще успее да стигне до вратата на апартамента си. Може би вече го чакаха отвън.

Но, за своя изненада, Клекнър успя да напусне жилището си необезпокояван. Да отиде до телефонната кабина и да набере номера, който Минасян му бе дал. Когато чу женски глас да отговаря на руски, изрече уговорения отговор: „БЕШИКТАШ ТРИ“. След кратка пауза жената повтори кода и затвори.

Клекнър нямаше как да знае дали съобщението му е стигнало до Минасян, докато не открадна мобилния телефон на кораба. Един от пътниците бе оставил апарата си на масичка в барчето и Клекнър го бе грабнал незабелязано. В продължение на часове бяха извън обхват. Клекнър бе прекарал това време в каютата си, вперил поглед в индикатора на екрана, като лекар, следящ пулса на пациент, докато накрая, може би с приближаването на кораба до румънския бряг, бе успял да изпрати есемес на Минасян.

Серенисима. Понеделник.

Нищо сложно. Името на кораба, който СВР можеше да проследи в интернет, и деня, в който Клекнър се надяваше да го приберат от пристанището. След няколко минути Минасян потвърди получаването на есемеса с уговорената кодова дума. Клекнър искаше да говори с него, да се осведоми как е станал провалът, но знаеше, че за момента не е безопасно. Убеден беше, че и Минасян е разкрит. В нито един от сценариите, които прехвърляше в съзнанието си, той и за миг не допускаше, че е бил подведен от Рейчъл или че тя работи съгласувано с Томас Кел. Райън Клекнър не правеше грешки. Британците не залагаха любовни капани. Грешката беше на Москва.

Кел пристигна последен на срещата в осем. Останалите членове на екипа вече се бяха събрали около голяма маса на терасата на ресторанта от Южната страна на „Дерибасовская“. Бяла декоративна ограда с фенери и увивни растения ги закриваше от улицата. Кел бе избрал този ресторант, защото в отзивите, които бе прочел за него в интернет, се описваше като „оживен“ и „твърде шумен“. Както и бе очаквал, от мощни високоговорители на входа дънеше руска естрадна музика, която се примесваше с изпълненията на живо на фолклорен ансамбъл от съседното заведение.

- Тук е тихо и спокойно - промърмори той, като зае мястото си в центъра на масата. Ръкува се с Харолд и Дани, целуна Елза и Каръл, кимна усмихнато на останалите: Нина, Джез, Джавед и Алисия - владеещата руски анализаторка, която водеха със себе си за преводач. - Е, как върви ваканцията дотук?