Чарлс Къминг - По-студената война

- Покажи ми къщата - каза той на Мосин.

- Коя?

- Онази, която се продавала. Която Абакус идвал уж да оглежда.

Беше на десет минути от хотела. Кел плати сметката и двамата отново излязоха навън под късното следобедно слънце, като се насочиха обратно към тихите улички в покрайнините, западно от града - почти сами, ако не се брояха преминаващите рядко велосипедисти и пешеходци.

- Някъде тук се принудих да го оставя - призна си Мосин, като обясни, че след като двайсет минути следвал Абакус сам, се притеснил, че американецът ще го надуши.

Той поведе Кел надолу по тясна уличка, която извеждаше на последния ред къщи преди плажа. От двете й страни имаше големи частни градини, от време на време излайваше куче.

- Ричардс живее в една къща стотина метра натам. -Мосин посочи през горичката от пинии в края на уличката, която стигаше до Т-образно кръстовище. - Не можахме да се доближим, защото къщата е изолирана. Обикновено единият от нас прикрива другия. Хваща файтон, прави се на градинар или нещо такова. Но когато Абакус върви пред нас пеша...

Кел го прекъсна; разбираше причините за случилото се и не му се слушаха извиненията на Мосин.

- Всичко е наред - каза той. - Не е нужно да ми обясняваш.

Продължиха да крачат мълчаливо. Кел чуваше шума на морето, което беше само на стотина метра на север. Семейство Ричардс живееха в частично ремонтирана вила на улица, успоредна на плажа. Отвън не можеше да се каже дали в къщата има някой, нито пък Кел имаше намерение да смущава спокойствието на собствениците, като почука изневиделица на вратата им. Според докладите от наблюдението, подкрепени с имейли и разпечатки от телефонни разговори, Клекнър бе посещавал къщата на Ричардс три пъти през последните шест седмици, като при един от случаите бе останал да нощува и на следващата сутрин бе благодарил на домакина си за превъзходната вечеря и „монументалния махмурлук“. Но Кел се интересуваше повече от съседната къща, обявена за продан, която Клекнър бе посетил. Имотите на острова бяха чудовищно скъпи, особено онези, които се намираха по-близо до плажа.

Остров Бююкада беше лятното убежище на истанбулския елит; хиляди заможни жители на близкия метрополис се стичаха тук през юли и август, за да прекарат на вилите си двата най-горещи месеца от лятото. Откъде-накъде един двайсет и девет годишен шпионин - с по-малко от трийсет хиляди долара в спестовната сметка, който при това имаше четиринайсет месеца до края на мандата си в Турция - ще оглежда имот за продан в най-скъпия квартал на най-скъпия от четирите Принцови острова?

След няколко минути Кел получи отговора, който търсеше. Докато се приближаваше към къщата, той забеляза табелата ПРОДАВА СЕ на турски и английски, закована за дънера на едно дърво. За имота се минаваше през разбита дървена портичка. Когато Кел я бутна, миниатюрна треска се заби в пръста му. Озоваха се в гъсталак от бурени и саморасли храсти. През пролуките между листата се виждаше онова, което бе останало от някога луксозната резиденция. Очевидно целият имот бе оставен да се руши.

- Кажи ми точно какво видя - поиска той от Мосин, когато излязоха обратно на улицата. И двамата бяха плувнали в пот, ризата на Кел бе залепнала на гърба му като целофан. Градината се бе оказала непроходима и те се отказаха да се провират по-нататък. - Беше ми споменал, че Абакус влязъл да плува в морето.

Мосин се подпря на дървото с табелата ПРОДАВА СЕ; жегата беше изпила силите му.

- Така е - каза той. - Първо известно време обикаля с файтона, както ви показах. После го спря в центъра на града и се върна пеша до къщата на Ричард. Аз тръгнах подире му по пътя, точно откъдето минахме днес. -Тонът на Мосин беше станал едновременно нетърпелив и сякаш гузен; или му беше писнало да повтаря едно и също, или приемаше въпросите на Кел като изпит за собствените му способности. - Когато прецених, че съм се приближил твърде много, поизостанах. Другите от екипа - въпросния ден бяхме трима - бяха в града. - Той посочи с глава към брега. Кел също беше останал без сили и се ядосваше, че не си бяха взели вода. - Но Абакус си носеше хавлия и малко след това го видях на плажа. Беше ходил да плува. После се облече, изкачи се по скалите и влезе в къщата.

- В тази къща тук?

Мосин кимна.

- И носеше чантата със себе си?

Агентът се поколеба, после си спомни.

- Да. От тази страна дворът не е чак толкова обрасъл.

- И какво те накара да мислиш, че възнамерява да я купи?

- Само това - отвърна Мосин, като почука с пръст по табелата. - Каква друга причина би имал човек да се мотае около къща за продан в горещ следобед, след като е плувал в морето? Помислих си, че Ричардс може да му е казал за къщата. Или случайно да се е натъкнал на нея. Или може би просто обича да гледа стари сгради.