Чарлс Къминг - По-студената война

- И после?

Нова пауза. Когато заговори, тонът на Мосин беше сякаш леко променен.

-Ами... от там отиде на Бююкада. По-нататък не знаем. Това беше единият от случаите, когато ни се изплъзна.

На стената в кабинета на Уолинджър имаше карта на Истанбул. На нея се виждаше огърлицата от миниатюрни острови в Мраморно море, до които се стигаше с ферибота от Кабаташ: Киналиада, Бургазада, Хейбелиада, Бююкада. И четирите бяха забранени за моторни превозни средства.

- Оставили сте го да ви се изплъзне на остров с размерите на Хайд Парк, където няма коли, мотоциклети, нито мост да го свързва със сушата?

- Да, сър. Съжалявам, сър.

Най-после Кел получи нещо, с което да му извие ръцете.

- Няма проблем. Случват се такива неща. Да видим сега някои от другите дни. - Той си бе записал датите, на които Клекнър бе посещавал „Арада“ с вратовръзка. Една от тях беше следващата неделя. - Какво пише в доклада за Абакус от понеделник, двайсет и пети?

- Март?

- Да.

По всичко изглеждаше, че и този ден е бил като всички останали. Фитнес, работа, после обратно у дома.

- А съботата преди това?

По линията отново се чу шумолене на листа. Този път някак по-енергично, сякаш Мосин се стараеше повече.

- Ъъъ... да, ето. Събота, двайсет и трети март. Обектът се събужда по-рано от обикновено. В шест. Прекарал е нощта сам. Закусва в апартамента, слуша музика. Я! - Той внезапно млъкна, настана тишина. Кел усети как сърцето му спря. - Хм, това е интересно. Обектът поръчва такси за Картал.

- Къде е това?

- На азиатския бряг. Тази случка си я спомням. Бях в екипа. - Кел имаше чувството, че разговаря с друг човек. От заядливата надменност на Мосин не бе останала и следа, гласът му беше спокоен, говореше като човек, който разправя истории в кръчмата на халба бира. - Бяха ми нужни два часа, за да стигна до там. Той се качи на ферибота за Бююкада.

- Значи пак на Принцовите острови?

- Да, сър.

Кел почувства как го облива мощна вълна на тържество; беше като човек, поел доза стимулант.

- А като стигна там? Какво се случи?

Мосин заговори още преди да бе задал въпроса.

- Да видим... Седна на сладолед и кафе с приятел до фериботното пристанище.

- Кой е приятелят?

Мосин не отговори няколко секунди.

- Ъъъ, Сара успя да му направи ясна снимка. Идентифицирахме го. Журналист, живее там. Матю Ричардс. Познава много хора от имигрантската колония, дипломати. С Райън се срещат често.

Ричардс. Репортер от Ройтерс. Кел бе виждал разпечатки от телефонните му разговори с Клекнър, както и копия от разменени между тях имейли и есемеси. Досега никога не им бе обръщал сериозно внимание, понеже в Лондон нямаха подозрения, че Ричардс би могъл да е нещо различно от това, за което се представяше. Мосин продължи разказа си:

- Оказа се, че искал да огледа една от къщите до плажа, обявена за продажба. В съседство с тази на Ричардс. Може би Ричардс му я е препоръчал. Съжалявам, че не можахме да се доближим достатъчно и на моменти звукът ни се губеше, сър. Реших да останем на разстояние на моя отговорност. Щеше да ни надуши.

- Да, разбира се.

- Но си спомням, че си носеше плажна хавлия и влезе в морето да поплува. Пише го в доклада. Когато отново го прихванахме на фериботното пристанище, косата му беше още мокра.

- Ами Ричардс? Не се ли натопи и той с него?

- Не. Поне не съм забелязал. Ричардс има две деца. Женен е за французойка. Може да ги е слагал да спят, беше станало късно. Възможно е Райън да е бил при него в къщата преди плуването. Той се разбира добре с цялото му семейство. Учи сина му да играе бейзбол.

Кел знаеше това от докладите и само каза:

- Добре.

Имаше още една дата - онази вечер по средата на седмицата, когато Клекнър бе играл разгорещена партия табла по сако и вратовръзка при 80 процента влажност. Мосин се забави няколко минути, докато открие оригиналния доклад от наблюдението. Този път започна с действията на Абакус през двайсет и четири часовия период преди появата му в „Арада“.

- Аха, ето го! - възкликна той.

Кел гледаше втренчено пакета с цигари върху бюрото на Уолинджър. Веднага след този разговор щеше да отиде до чайната между консулството и хотел „Лондр“ и да запали цигара.

- Казвай! - подкани го той.

- Предишната вечер беше прекарал с момиче. Онази, туркинята, Елиф. - Кел беше запомнил името. Силиконова мацка, която обикаляше около бар „Бльо“, за да си търси съпруг. - Тя си тръгва на разсъмване и Райън отива във фитнеса. - Кратка пауза, после се чу: -Божичко!