Чарлс Къминг - По-студената война

Два пъти Клекнър бе посетил чайната рано сутрин, но с вратовръзка - и то в почивен ден. И три пъти - вечер с костюм, двата в работни дни, но третия в неделя. А нито веднъж през останалото време, дори в компанията на жена, не се бе отбивал в заведението, облечен другояче освен спортно-небрежно. Колкото повече Кел връщаше записа назад и го гледаше отново и отново, толкова повече дрехите на Клекнър изглеждаха не на място. За какво му бе притрябвало да се издокарва със сако и вратовръзка в гореща лятна утрин на път за работа или дори в почивния си ден? Защо да не си ги сложи на влизане в консулството или непосредствено преди среща? Защо бе водил елегантно облечено момиче на вечеря по памучен панталон и риза с къс ръкав? И обратното - защо се потеше с костюм, докато играеше разпалено табла с някакъв местен човек, без дори да си даде труда да си свали сакото?

Кел се загледа в датите и часовете, отбелязани на записа. Интересуваха го действията на Клекнър в период от двайсет и четири часа преди и след появяването му в „Арада“ с костюм и вратовръзка. Ако облеклото му беше сигнал - било към фиксирана камера за наблюдение, било към жив човек, получил указания да бъде в „Арада“ в точно определен ден и час, за да го види, - Кел бе длъжен да изясни това. Имаше ли и други особености във външния му вид? Дали вратовръзка означаваше нещо конкретно, а шорти - нещо друго? Ако Клекнър сядаше на определено място в заведението, това беше ли знак, че е готов да предаде класифицирана информация? Дали играта на табла не трябваше да се тълкува като настояване за извънредна среща? Кел не можеше да знае. Усещаше само че нещо не е както трябва. Температурите в Истанбул бяха все над трийсет, а Райън Клекнър ненавиждаше костюмите. Нещо с дрехите му не беше наред.

Той позвъни до тайната квартира в „Султанахмет“ с надеждата да открие член на екипа, който в момента да не е на смяна. Отговори му Джавед Мосин.

- Том е.

- А, здравейте.

Типичният хладен поздрав. Мосин сякаш се дразнеше всеки път когато Кел си позволяваше да се намеси в дневния му режим. Типичната арогантност на подчинения към началника; на човек, който смята, че не отива на възрастта му да бъде командван.

- Имаш ли десет минути, за да ми направиш една справка?

- Предполагам, че да.

- Не изглеждаш твърде ентусиазиран, Джавед.

От другата страна се чу само изръмжаване. Кел го помоли да му изпрати докладите от наблюдението за период от седемдесет и два часа, по средата на който се падаше първото съботно посещение на Клекнър в „Арада“, при което бе носил вратовръзка. На Мосин му бяха нужни близо пет минути, за да изпълни молбата му, през което време Кел чу шум от тоалетно казанче и покашлянето на друг член от екипа някъде наблизо.

- Окей, събрах всичко - чу се накрая гласът на Мосин по телефона.

- Би ли ми казал какво е правил Абакус в петък, петнайсети март, и в неделя, седемнайсети март?

- Нямате ли докладите? - Тонът на Мосин показваше, че смята Кел за мързелив, или по-скоро за тъп. -Изпратих ви електронните файлове много отдавна!

- Това са синтезирани извадки, в момента са на бюрото ми. Искам да се запозная с оригиналите, на хартия. Искам да знам какво си спомняш, като ги четеш.

Троснатият му отговор не се отрази по никакъв начин на нафуканото самодоволство на Мосин. По причини, неясни на Кел, той започна отзад напред, с доклада от неделя, 17 март. Предишната вечер Клекнър бе ходил на нощен бар, прибрал се сам вкъщи, спал до късно, после прекарал остатъка от деня в четене на книги, в разговори с майка си по телефона и в „мастурбиране“.

- Не едновременно, надявам се. - Още щом изрече шегата си, Кел се запита защо си бе дал труда. - А в петък?

Чу се шумолене на хартия, докато Мосин търсеше съответния доклад.

- Ден като ден. Отива на фитнес. Хваща влака за консулството. Дълъг обяд с колега, който още не е идентифициран. После взема катамарана от Кабаташ.

- За къде?

- Принцовите острови.

Мосин продължаваше да важничи, предоставяйки само минимума от информация в отговор на всеки въпрос. Раздразнен, че трябва да му вади думите от устата, Кел попита:

- Някой проследи ли го?

- Ъхъ!

- Би ли развил мисълта си, Джавед? Твоите лаконични отговори започват да ми лазят по нервите.

Мосин смотолеви някакво извинение.

- Слезе на Хейбелиада.

- Какво е това? Някой от островите?

- Ъхъ.

- В Мраморно море?

- Ъхъ.

При нормални обстоятелства Кел би го наругал, но сега не искаше да го настройва враждебно, поне докато не приключат разговора.