Чарлс Къминг - По-студената война

Може би в крайна сметка щеше да се окаже, че няма загадка, няма престъпление, няма заговор. Просто случаен инцидент с повреда на двигателя, удар с птица, пилотска грешка. Това беше един от уроците, които Кел бе научил още преди години: в хода на оперативното разследване винаги ще има въпроси, които ще останат без отговор. Въпроси, свързани с мотива, с фактите и обстоятелствата. Въпреки всички ресурси, с които разполагаше МИ6, въпреки целия професионализъм и настойчивост на служителите човешкото поведение си оставаше нещо твърде непредвидимо, а човешката склонност към притворство и лицемерие -безкрайна.

„Пътечката от трохи не ме убеждава“ - бе му казала Амилия. Може би и тя търсеше конспирация там, където такава нямаше. Това беше един дефект на характера, който засягаше всички тях в един или друг момент от кариерата им. Желанието на Амилия да обясни, да придаде смисъл на внезапната смърт на мъжа, когото бе обичала, бе замъглило неудобната истина: Пол Уолинджър се бе качил на погрешния самолет в погрешния следобед, а съдбата се бе погрижила за останалото.

Кел се изправи, прасците го боляха. Извади половинлитрова бутилка минерална вода от минибара и я пресуши на един дъх. До вечерята оставаше един час и той си каза, че трябва да формулира някаква стратегия за срещата си с Шандор. Преди това обаче реши да провери за постъпили имейли. Рейчъл не се бе обаждала цял следобед.

Той отвори личната си поща и видя, че бе отговорила на предишното му съобщение; пишеше, че има резервация за Лондон след два дни.

Ще се видим ли отново, преди да замина? Мама вече се прибра в Лондон и съм сама в цялата къща...

Перспективата да бъде отново с нея, да прекарат нощта заедно в онази вила, беше опияняваща. За миг той напълно сериозно се замисли дали да не хване последния ферибот за сушата, да се метне на някой чартърен полет от Дубровник и да остави Лакост и Шандор на съдбата им. Но вместо това й отговори, че ще се прибере до двайсет и четири часа, след което се преоблече с джинси и риза и превърза глезена си със снежнобял бинт, който си изпроси от портиера на хотела. Ако отново се натъкнеше на Лакост, трябваше да представи някакво що-годе убедително доказателство за нараняването си.

Кел слезе долу, изпи чаша вино в бара и се запъти по алеята към "Чентонове“, докато в главата му настойчиво се оформяше донякъде налудничавата идея да се представи пред Шандор за приятел на Уолинджър, след което просто да се облегне назад и да наблюдава фойерверките.

Кел се досети, че в "Чентонове" има проблем още щом видя тълпата отпред на тротоара. Светлините на терасата бяха загасени, масите с изглед към залива - празни. Той се спря пред едно от плажните капанчета и запали цигара, наблюдавайки от стотина метра разстояние.

На пръв поглед ресторантът имаше вид, сякаш в кухнята е спрял токът или е имало изтичане на газ, но после Кел забеляза двамата патрулни полицаи, които излизаха от сградата; единият говореше тихо в микрофона на радиостанцията. От Шандор нямаше и следа. Кел предположи, че е вътре и оглежда последиците от обира или каквото там се бе случило.

Но тогава видя санитарите. Бяха двама. Кел смачка цигарата си и закрачи по пътеката. Пред ресторанта се бяха събрали поне трийсетина души, повечето местни жители по тениски и къси панталони, но и мнозина туристи, облечени малко по-строго, като за вечеря. По-младият от двамата полицаи се опитваше да избута назад тълпата, за да освободи входа на ресторанта, без да нагнетява допълнително витаещото във въздуха усещане за паника и скандал. По-възрастният му колега все още говореше по радиостанцията. Кел хвърли поглед към залива и видя полицейската моторница, закотвена под терасата на ресторанта; явно полицаите бяха дошли от Дубровник. Каквото и да се бе случило, местните власти бяха извикали помощ от континента. Някой със сигурност бе пострадал.

Кел усети внезапно движение покрай краката си. Две малки момченца преминаха тичешком от двете му страни, едното стискаше под мишница футболна топка. Разговаряха оживено помежду си на немски; тълпата пред ресторанта им подсказваше, че нещо важно се е случило.

В прозореца на първия етаж Кел забеляза раздвижване. Трети санитар с бяла униформа ходеше насам-натам из апартамента на Шандор. Без да отделя очи от прозореца, в ъгъла на стаята Кел с изумление забеляза Лакост с помръкнало от шока лице.

В този момент той разбра, че Цецилия Шандор е мъртва. Стомахът му стана на ледена буца, както в Истанбул, когато Хейдък му се бе обадил с новината, че Янис Кристидис се е удавил. Този път обаче циникът в него му подсказа, че смъртта на Шандор е тъкмо онзи повратен момент в разследването, който бе очаквал. Ако Шандор е била убита, то кой ли е убиецът? Същите, които бяха скалъпили легендата за самотната жена, изтерзана от скръб по своя мъртъв любовник? Чуждото разузнаване, което бе използвало Шандор срещу Анкара/1? Кел нито за миг не си помисли, че тя може сама да е посегнала на живота си. Едно самоубийство в рамките на дадена операция беше любопитна подробност, но две вече бяха прекалено голямо съвпадение.