Чарлс Къминг - По-студената война

Той пристъпи към младата семейна двойка на няколко метра пред него. Мъжът имаше самонадеяния вид на възпитаник на елитно частно училище в последните години на Империята, докато младата жена, с грижливо сресаната си коса и пастелна пола, беше като излязла от модно списание.

- Англичани сте, нали? - попита ги Кел.

- Сме, наистина. - Момичето имаше по една единична перла на всяко ухо.

- Какво се е случило тук?

Съпругът, който нямаше трийсет години, посочи с глава към морето.

- Управителката - каза той. - Била е открита мъртва.

- Открита от кого?

- От ченгетата - отвърна снизходително той, сякаш даваше интервю в собственото си телевизионно предаване.

Сякаш чул това, по-възрастният от двамата униформени хърватски полицаи излезе от ресторанта и започна да призовава тълпата да се разотива. Първи си тръгнаха туристите, после и местните, докато накрая останаха само санитарите и неколцина служители на ресторанта, сред които и плешивият сервитьор, старият познайник на Кел от последните четирийсет и осем часа. Оказа се, че младото семейство също са отседнали в „Лафодия“ и си бяха запазили маса в „Чентонове“, но сега послушаха указанията на полицията и се отправиха да си търсят друг ресторант, като кимнаха мълчаливо на Кел за довиждане.

Кел също си тръгна и се отби в капанчето, където запали нова цигара, поръча си светла бира и продължи да наблюдава ресторанта. Новината за смъртта на Цецилия бе стигнала до плажното заведение. Барманът беше млад хърватин с бурни непокорни къдрици, който говореше сносен английски и отговаряше на привидно невинните въпроси на Кел с нежелание. Очевидно го смяташе за поредния отегчен турист, жаден за клюки.

- Отдавна ли я познавахте?

- Не. Тя не общуваше с никого. Купи заведението преди три, може би четири години.

- Значи не е била от тук?

Хърватинът поклати глава.

- И се е самоубила?

- Ами да! Явно е нагълтала хапчета. После си е прерязала... - Тук английският речник на бармана му изневери. В ръката си държеше чаша и прекара ръба по вътрешната страна на китката си. - Тук, под кожата. Артерията, нали така?

- Да. - Един съученик на Кел навремето бе използвал същия метод. - Под вода ли? - попита той, който вече си представяше как специално обученият екип бе привел Шандор в безсъзнание и след това я бе завлякъл във ваната.

-Ъхъ.

Който и да бе искал смъртта й, се бе опитал да създаде и впечатление, че е посегнала на живота си от отчаяние. Една огнестрелна рана или отравяне биха повдигнали твърде много въпроси.

- Ами гаджето й?

- Кой, Лука ли? - Отговорът на бармана дойде мигновено, без сянка на колебание, като само потвърди подозренията на Кел, че Шандор се бе виждала с Лука и Пол по едно и също време. Барманът остави чашата. -Мисля, че е от Дубровник.

Междувременно четирима тийнейджъри бяха влезли в капанчето. Трима от тях пушеха саморъчно свити цигари. Барманът се извърна да ги обслужи. Кел излезе отвън на алеята и хвърли още един поглед към "Чентонове“. Щорите на кухненския прозорец вече бяха спуснати, а младият полицай беше застанал на пост пред ресторанта. Кел изчака, докато барманът наля питиета на четиримата младежи, после се върна на високото си столче.

- Сега изглежда много по-спокойно - каза той, като си поръча второ питие, плати го и остави рестото на бармана.

- А, тъй ли?

- Да. Само един полицай са оставили да пази отвън. Горкият...

- Кой, полицаят ли?

- Не, гаджето. Как му беше името? Лука?

- Точно така. - Барманът отвори съдомиялната машина, пълна с чаши, и коленичи сред облака пара. -Той си е все тук. Но отсега все по-малко ще се задържа наоколо, а?

- Може би - съгласи се Кел, като се надяваше отговорът му да прозвучи съчувствено. - Ресторантът на двамата ли беше?

- Не. Лука работи в града. Има звукозаписна къща. Реге и хип-хоп. Ти падаш ли си по такива щуротии?

- Харесвам Боб Марли, донякъде и Джими Клиф -отвърна Кел, докато си казваше, че сега вече ще спипа господин Лакост. Едва ли в Хърватия имаше толкова много звукозаписни фирми със собственик на име Лука.

- Тъй, тъй - кимна одобрително барманът. - И аз съм фен на Марли.

Двамата продължиха да си бъбрят приятелски и към девет и четвърт Кел вече знаеше, че Цецилия Шандор била нова по тия места и много от местните я оглеждали с подозрение; често отсъствала от Лопуд за продължителни периоди от време; минавала за заможна. Лука бил изоставил съпругата и осемгодишната си дъщеричка, за да бъде с нея, но една вечер, пиян в бара, си бил признал, че Цецилия отхвърлила предложението му за брак. Доволен от събраната информация, Кел стисна ръката на бармана и малко преди девет и половина тръгна на разходка по крайбрежната алея, като нарочно мина покрай "Чентонове" с надеждата да срещне опечаления Лука и да го заговори. Но не му бе писано. Размени няколко думи с полицая, който говореше доста оскъден английски (колкото да потвърди, че собственичката на ресторанта е „починал внезапен“), и бе помолен да продължи пътя си. На раздяла Кел го попита дали Лука е добре, срещу което получи мълчаливо кимване.