Чарлс Къминг - По-студената война

Хм. Току-що открих бутилка водка във фризера.

Имам и две чаши! Да вземем по един аперитив преди вечеря? ххх

След по-малко от половин час той беше пред вилата.

Рейчъл бе оставила ключа под изтривалката. Кел отвори входната врата и влезе вътре; приземният етаж беше пуст. Не се чуваше никакъв звук освен плисъка на вълните и глухото гъргорене на съдомиялна машина. Кел свали обувките и чорапите си и ги остави до вратата, после премина по хладния под, качи се нагоре по вътрешното стълбище и се спря на първия етаж.

Вратата на една от спалните беше полуотворена. В огледалото на стената Кел видя отражението на голото й тяло върху купчина възглавници. Свали ризата си, влезе и пристъпи към нея. Тъмните й очи не го изпускаха, докато прекоси стаята.

Прекараха в леглото близо три часа. Едва по-късно Кел си каза, че бяха разиграли почти буквално съдържанието на едно писмо от Пол до Цецилия. Помнеше думите наизуст: Ти ми беше оставила ключовете отвън. Влязох и те заварих да ме чакаш. Не си спомням да съм те виждал някога по-красива. Не исках да бързаме, макар да копнеех за теб. Той не знаеше - а и нямаше как да попита - дали Рейчъл си даваше сметка за съвпадението.

Отвън се стъмваше, когато си взеха заедно душ. После тръгнаха пеша на север по брега на Босфора. Рейчъл не беше отменила резервацията в ресторанта. Поръчаха си салати и лаврак на скара; на масата имаше свещи, през прозореца в далечината се виждаше азиатският бряг. В блаженството на повторната им среща нещо между тях се бе променило. Сега Кел се чувстваше абсолютно спокоен. Тази жена беше всичко, от което имаше нужда. Беше изумен от готовността, от безразсъдството, с което се бе отдал на желанието си.

- Толкова много неща се канех да те питам - каза тя, докато топеше залък пресен хляб в паничката с млечен сос. - Имам чувството, че изобщо не те познавам. Откакто се срещнахме, като че ли само аз дърдоря. Какво обичаш например?

- Какво обичам ли?

Кел се зачуди дали някой някога се бе сетил да му зададе този въпрос. Той се зае да удовлетворява любопитството й, да се разкрива пред нея така, както пред никого друг преди. Отговорите му й подсказваха безброй нови теми за разговор - от малцово уиски през Ричард Йейтс до крикет и гангстерски телевизионни сериали. Кел разбираше, че Рейчъл го изучава, и разкриваше душата си страстно и безрезервно. Досега винаги бе държал поне част от него да остане скрита, и то не само от колеги и агенти, а и от Клеър - жената, с която бе прекарал по-голямата част от съзнателния си живот. Може би и от самия себе си. Докато с Рейчъл, колкото и абсурдно да беше това след толкова кратко запознанство, Кел се усещаше опознат. Същевременно от години не се бе чувствал толкова нестабилен, толкова изложен на показ, толкова изцяло под влиянието на друг човек. Дали Пол бе изпитал същото чувство с Цецилия? Дали тя бе успяла да грабне сърцето му толкова изцяло и без остатък, както Рейчъл неговото? Може би двамата с Пол бяха от една порода - безстрашни зверове, които се бяха сражавали с ИРА и талибаните, но в крайна сметка се бяха оказали неспособни да овладеят нещо толкова просто и обикновено като собствените си чувства.

- Разкажи ми за Берлин - предложи Рейчъл, докато си наливаше остатъка от виното.

- Не бях в Берлин - отвърна той.

Лицето й не трепна.

- А къде беше?

- На остров Лопуд.

Рейчъл се надигна на задните крака на стола си, като същевременно сложи чашата си толкова близо до ръба на масата, че Кел се запита дали няма да падне и да се счупи.

- Не се учудвам, че нищо не ми каза.

- Сега ти казвам. Съжалявам, че не можах по-рано. -Той се наведе напред, но изражението й оставаше неразгадаемо. - Цецилия Шандор е мъртва.

- Господи!

- Още не знаем как е станало. Възможно е да е била убита. Или сама да е посегнала на живота си. Знаем, че е имала любовник по същото време, през което се е виждала с баща ти. - Лицето на Рейчъл помръкна и тя поклати глава. Кел издаваше оперативни хипотези, класифициран материал, секретни сведения, но не му пукаше. - На Хиос са видели някакъв мъж да разговаря с баща ти. В деня преди самолетната катастрофа двамата са обядвали в един ресторант до пристанището. Опитваме се да разберем кой е този човек. Може и да не е бил шпионин, а просто приятел.

- За какво му е потрябвало на някого да убива Цецилия?

Резонен въпрос. А за да му отговори, Кел разполагаше единствено с инстинктите си. С вечната си пара-ноя.

- В предишния си живот Цецилия Шандор е била служител на унгарското разузнаване. Трябва да установим дали не е била вербувана, за да прелъсти баща ти. Имаме съмнения относно характера на връзката им.