Чарлс Къминг - По-студената война

Докато преглеждаше списъка с приятелите на Клекнър във Фейсбук, Кел се натъкна на странно съвпадение. Ебру Елдем, двайсет и девет годишната журналистка от „Джумхуриет“, вкарана преди месец в затвора по обвинения в „тероризъм“, се бе познавала твърде отблизо с Клекнър. Освен това тя бе служила - макар и несъзнателно - като източник на информация за Джим Чейтър, снабдявайки го с клюки от коктейли и редакционни съвещания. Чейтър беше побеснял, задето турските власти се бяха отнесли така с нея, и го бе споделил с Уолинджър. Кел се свърза с Елза в Милано и й възложи да хакне неактивния за момента профил на Елдем и да провери дали не бе имала интимна връзка с Клекнър. След два часа Елза му изпрати няколко страници кореспонденция между двамата, от която ясно личеше, че са били любовници.

Кел веднага позвъни на Амилия в Лондон От звукоизолираната стая в Истанбул. Откри я в кабинета й.

- Знаеше ли, че Абакус е имал вземане-даване с една от агентките на Джим Чейтър?

- Да, знаех.

Въодушевлението, което бе изпитал, откривайки връзката между Елдем и Клекнър, се изпари в мига, когато чу незаинтересования тон на отговора й.

- Не ти ли светва лампичка? - попита Кел.

В стаята беше убийствено студено, а той бе забравил да си вземе пуловер.

- А трябваше ли?

Очевидно я бе хванал в кисело настроение или съзнанието й беше заето с други неща. При последната им среща, на обяд в Истанбул, Амилия се бе държала открито и дружелюбно, не като негов шеф, а като приятел. Дори му бе разправила една лична история - как веднъж, докато пазарувала в „Уейтроуз“, се натъкнала на някакъв висш държавен служител от Уайтхол („Нямаш представа колко съжалително изгледа белезите на старомоминската ми самота - джина и сладоледа в кошницата ми...“). Днес обаче от подобна фамилиарност нямаше и следа, тя се държеше троснато и делово, искаше от Кел резултати, а не незначителни подробности от интимния живот на Абакус и някаква си изпаднала в немилост турска журналистка. Той си даде сметка, че това го очакваше за в бъдеще. Ако Амилия му повереше бюрото в Анкара, това щеше да е краят на приятелството им. Тя щеше непрекъснато да му напомня кой е шефът, при всеки опит за самостоятелно мислене щеше да го поставя на мястото му.

- Ами ако е знаел, че Елдем снася на Чейтър, че му подава информация срещу Ердоган? Ами ако нейната идеология е влизала в противоречие с ценностната му система...

По линията се чу шум, който Кел си обясни с раздразнението на Амилия от посоката, която бе взел разговорът. Теории. Предположения. Ами ако? Тя не се интересуваше от такива неща. Кел подозираше, че по някакъв начин се бе досетила за връзката му с Рейчъл; нещо повече: допускаше, че до някаква степен тази връзка му пречи да си върши работата.

- На Хиос ни провървя.

- Адам?

- Да. Съобразително момче. Открил камерата, свалил записа. Слушай сега внимателно. Идентифицирахме мъжа, който е бил на масата с Пол и Цецилия. Онзи с брадата.

-Е, и?

- Прилича на един офицер от СВР. Минасян. Александър Минасян.

Изведнъж в стаята стана толкова горещо, колкото и навън, под палещото истанбулско слънце. Кел, който досега бе слушал гласа на Амилия по система от високоговорители, вдигна телефонната слушалка и я притисна до ухото си.

- Пол е бил в ресторант с охранителни камери, пред очите на всички, в компанията на офицер от СВР?

- Да.

- С Цецилия Шандор? Неговата любовница?

- Да.

- Господи...

Кел посегна към цигарите си, но се сети, че пушенето в консулството беше забранено. Вместо това грабна запалката, подарък от Амилия, и започна да я премята през пръстите си, да почуква с нея по плота на масата. Съзнанието му отказваше да смели новината. Тя доказваше всичко и едновременно с това нищо.

- Още ли си там? - попита тя. В гласа й се прокрадваше ехидна нотка. Явно бе очаквала Кел да изпадне в шок от чутото.

- Да, тук съм - отвърна той, докато записваше МИНАСЯН? на лист хартия, после отново грабна запалката и почука с ръба й по въпросителната. - Имаме ли нещо от Пол или друг източник за евентуално вербуване на Минасян? Бил ли е някога в нашето полезрение? Наш агент ли е?

- Не. Де да беше! - Мечтата на всеки служител на МИ6, от Хартум до Сантяго, беше да вербува и контролира руски източник на информация. - Всичките ни предварителни данни сочат, че Минасян си е автентичен руски шпионин, от Трета главна дирекция на СВР, почти със сигурност шеф на бюрото им в Киев.

Киев беше второразреден пост в системата на СВР. Това означаваше едно от две неща: Минасян беше или надежден млад кадър, за когото Киев бе нещо като изпит преди стремителното му издигане нагоре, или безперспективен бюрократ, заседнал на това равнище, без шанс да стигне някога до Лондон, Париж, Вашингтон или Пекин.