Чарлс Къминг - По-студената война

Кел се извърна с лице към Тремейн, като се питаше защо ли Шефката бе пропуснала да го предупреди. Амилия бе поставила собствените си нужди - желанието си нейната афера с Пол никога да не излезе наяве - над здравия разум, поставяйки Кел в ситуация на неизбежен сблъсък с един от хората, които обвиняваше за провала на собствената си кариера. Може би дори в това бе видяла някаква полза за себе си.

Докато Тремейн получаваше указания от джипиеса на турски език, Кел размишляваше върху факта, че Чейтър беше непредвидим луд, гнояща язва в иначе колегиалните отношения между двете служби. Но пък, от друга страна, Амилия му бе предоставила възможност да поиска и да получи обяснение, да приключи случая за себе си. Кел усети как нещо вътре в него сякаш се размърда, някаква задрямала безпощадност. Сега, в тази неизбежна среща с Джим Чейтър в Турция, бе неговият шанс поне донякъде да си отмъсти.

Масуд Могадам, професор по химия в университета „Шариф“ и директор по търговските въпроси и снабдяването на завода за обогатен уран „Натанц“ край Исфахан, освен това и агент на ЦРУ, вербуван лично от Джим Чейтър през 2009 г., известен на Лангли под кодовото име Айнщайн, се събуди както обикновено малко преди разсъмване.

Сутрините му протичаха по един и същ начин. Без да буди жена си, той си взе душ и си изми зъбите, после коленичи за молитва в дневната на двустайния им апартамент в Северен Техеран. Към седем часа шестгодишният му син Хуман и осемгодишната дъщеря Ширин бяха вече будни. Нарджес, съпругата му, се бе измила и приготвяше закуска в кухнята. Децата бяха достатъчно големи, за да се обличат сами, но и достатъчно малки, за да превръщат семейната трапеза в бойно поле, когато седнеха с родителите си да се хранят. На закуска Масуд и Нарджес обикновено ядяха безквасна питка с бяло сирене и мед, докато децата предпочитаха обикновен хляб на филии, намазани с течен шоколад или сладко от смокини, повечето от които завършваха на пода във вид на купища трохи и лепкави петна. Докато мама и татко пиеха чай, Хуман и Ширин се наливаха с портокалов сок и обсъждаха подигравателно общите си приятели. В осем вече беше време децата да тръгват на училище. Почти винаги майка им ги изпращаше до училищната врата, а Масуд оставаше сам в апартамента.

Всеки ден д-р Могадам отиваше на работа, облечен по един и същ начин - с черни кожени обувки, черен памучен панталон, бяла риза и тъмносиво сако. През зимата добавяше под сакото и пуловер с остро деколте. Под ризата носеше памучна фланелка и практически не сваляше от шията си сребърната верижка, подарък от сестра му Пега, преди да замине за Франкфурт със съпруга си германец през 1998 г. Повечето сутрини, за да избегне чудовищните задръствания, с които се славеше Техеран, Масуд вземаше метрото за „Шариф“ или „Устад Моин“. Въпросния ден обаче той имаше насрочена среща за вечерта в Пардис и му трябваше колата, за да се върне в града след вечеря.

Масуд караше бяло пежо 205, което държеше в подземния гараж на сградата. Той обичаше да се шегува с Нарджес, че единственото място в Техеран, където бе в състояние да развие скорост над 30 километра в час, беше изходната рампа от гаража към улицата. Оттам нататък, подобно на всички жители на града, които пътуваха с колите си за работа, той бе принуден да пълзи по час и нещо в перманентните задръствания. Пежото нямаше климатик и Масуд трябваше да шофира с отворени прозорци, изложен на мръсния околен въздух и убийствения шум на града.

Някои сутрини той си даваше труда да изслуша новините по радиото с неизменния бюлетин за движението по пътищата, но бе стигнал до заключение, че от това няма никакъв смисъл. В Техеран навсякъде се строяха нови станции на метрото и градът беше до такава степен задръстен от автомобили, че единственото спасение беше да кара колкото се може по-агресивно по най-краткия възможен маршрут. Ако напуснеше основните магистрали обаче и навлезеше в местните улички, винаги имаше риск полицията да го отклони заради ремонт на пътя или повреден камион.

Днес смогът над града беше толкова гъст, че закриваше планината Елбрус. Масуд пъхна флашката с музика в уредбата на колата и кликна върху музикалния си избор за деня - „Добре темперираното пиано“. Макар определени тонове и цели фрази да се заглушаваха от шумовете на колата и пътя, той познаваше пиесите наизуст и всеки път откриваше лечебните свойства на музиката на Бах за облекчаване на стреса по вечно задръстеното шосе в горещата лятна утрин.