Чарлс Къминг - По-студената война

- Това новата ли е? - попита Тремейн.

- Нямам представа. - Кел пъхна телефона обратно в джоба си. - Кажи ми, върху какво работеше Пол? Амилия ме увери, че ще можеш да ме поставиш в течение.

Тремейн превключи на по-ниска скорост и остави колата да пълзи бавно към червения светофар.

- Предполагам, чувал си за арменското фиаско?

Това напомни на Кел колко отдавна беше извън играта. За каквато и провалена операция да намекваше Тремейн, Амилия дори не му я бе споменала при срещата им в Картмел.

- Нищо не съм чувал, Дъг. Приеми, че започвам от нула. Решението да бъда изпратен тук бе взето само преди два дни.

Светофарът започна да мига. Тремейн продължи напред със сгъстяващата се колона от автомобили, която в този момент преминаваше под лика на Жосе Моуриньо върху огромен билборд на застрахователна компания.

- Разбирам - каза той, видимо изненадан от неподготвеността на Кел. - Е, тази история може най-добре да се опише като фарс. Осеммесечна съвместна операция между нас и Братовчедите за изкарване на високопоставен ирански военен от страната. Всичко върви като по часовник от Техеран до границата, където човекът стига заедно с куриера, нает да го изведе. Пол и колегата му от ЦРУ вече се готвят да отворят шампанското и изведнъж - бум!

- Бум?!

- Колата гръмва. Агентът и куриерът загиват на място. Изглежда, вече са били толкова близо, че Пол е виждал бялото на очите му, а Братовчедът направо му е махал с ръка, дявол да го вземе! Всичко го има в доклада, който ще прочетеш утре. - Тремейн задмина някакъв камион, който бълваше черен дим в сгъстяващия се полумрак, и смени скоростта. - Амилия не ти ли разказа?

Кел поклати глава. Не, Амилия нищо не ми каза. Защо ли? За да си спести неудобството или понеже историята не се изчерпва само с една провалена съвместна операция?

- Бомбата е била заложена от иранците?

- Така предполагаме. Положително с дистанционно задействане. По очевидни причини не бяхме в състояние да огледаме останките от колата. Чувствахме се, сякаш ни бяха задигнали плячката под носа, след като ни бяха дали да я подушим. Доста унизителна демонстрация на сила. В Техеран са знаели за Хичкок през цялото време.

- Хичкок е кодовото име на агента, така ли?

- Истинското му име е Садек Мирзаи.

За пореден път Кел се запита защо Амилия не му бе казала за бомбата. Дали изобщо на погребението бе станало дума за тази операция? Дали в хамбара, без той да разбере, не се бяха провели половин дузина разговори за Хичкок? Кел усети познатия безпомощен гняв на човек, дълго време държан встрани от важната информация.

- Каква е американската версия за случилото се?

Тремейн вдигна рамене. Той беше на мнение, че след 11 септември Братовчедите играеха своя собствена игра, по свои правила и закони, а останалите трябваше да зачитат това, но и да не ги допускат твърде близо до себе си.

- Уредил съм ти среща с тях в понеделник - каза той. Тонът му се беше променил, бе станал някак извинителен. - Том, има нещо, което бих желал да обсъдя с теб.

- Казвай.

- Шефът на бюрото на ЦРУ тук... Предполагам, казали са ти?

- Какво да ми кажат?

Тремейн разкърши мускулите на шията си, изпускайки нов облак афтършейв в тясното пространство на колата.

- Том, в течение съм на ситуацията около теб. Знам от известно време за случилото се. - Имаше предвид Свидетеля X. Каза го така, сякаш очакваше благодарност от Кел за проявената тактичност. - Ако искаш да знаеш мнението ми, мисля, че това си беше линч от тяхна страна.

- Ако ти искаш да знаеш мнението ми, мисля, че си прав.

- Окачиха те на въжето, за да защитят службите на Нейно величество. Превърнаха те в изкупителна жертва заради многобройните грешки на нашите началници.

- И подчинени - добави Кел, докато изхвърляше цигарата си през тясната пролука на прозореца.

В този момент, докато преминаваха покрай група мъже, застанали край пътя, той знаеше точно какво се готви да му каже Тремейн. Припомни си Ясин Гарани в онази стая в Кабул през 2004 г., когато напомпаният мускулест агент на ЦРУ удряше с юмруци в лицето гламавия джихадист с промит мозък.

- Джим Чейтър е в града.

Чейтър беше онзи, чиято репутация и добро име Кел бе опазил с цената на собствената си кариера. Тази негова наивност сама по себе си беше основната причина за гнева му през последните две години, не на последно място защото той така и не дочака подобаваща благодарност, задето бе премълчал онова, което знаеше за делата на Чейтър. Гарани бе бит до безсъзнание. Бе изтезаван, вързан по гръб и давен през кърпа, преметната върху лицето, след което бе закаран до тайна квартира в Кайро, а когато египтяните бяха приключили с него - прехвърлен в Гуантанамо и подлаган на системен тормоз и унижения. И със същия този Чейтър сега Кел трябваше да обсъжда смъртта на Пол Уолинджър.