Чарлс Къминг - По-студената война

След броени минути вече набираше номера на Тамаш Метка.

- Том! - възкликна онзи, като го чу. - Кажи ми, с какво изведнъж се оказах толкова популярен?

- Трябва ми профил на едно лице. С унгарски паспорт.

- Той ли е поетът?

Кел се изсмя.

- Не е той. Тя е. Обичайната ни уговорка?

- Разбира се. Казвай името.

- Шандор - отвърна Кел, докато посягаше към пакета с цигари. - Цецилия Шандор.

Рейчъл Уолинджър бе изумена от силата на собствената си скръб. Тя бе прекарала целия си съзнателен живот с мисълта, че баща й е лъжец, мошеник, човек без стойност, кухо и чуждо присъствие в семейството й. А сега, когато вече го нямаше, той й липсваше, както никой досега не й бе липсвал.

Но как изобщо бе възможно да скърби по човека, мамил майка й отново и отново? Защо страдаше по един баща, който й бе показвал толкова малко внимание и обич? Рейчъл не уважаваше Пол Уолинджър, дори не й беше особено симпатичен. Когато приятели я бяха питали за отношенията помежду им, тя винаги отговаряше с вариации на тема „Той е дипломат. Израснала съм в различни части на света. Почти не го виждах като малка“. Но истината беше далеч по-сложна и тя я пазеше за себе си. Нейният баща беше шпионин. Който използваше семейството си като прикритие за тайната си дейност. И чийто двойствен живот в служба на държавата му бе позволил да води и двойствен личен живот, дълбоко вътре в душата си.

На петнайсет, докато семейството й живееше в Египет, един ден Рейчъл се бе прибрала рано от училище и бе открила баща си да целува друга жена в кухнята на тяхната къща в Кайро. Минавайки през градината, бе погледнала през прозореца и ги бе видяла. Познала бе жената, служителка в посолството. Тази случка заличи изцяло тогавашните й представи за семейството. Баща й се преобрази от силния и достоен мъж, в когото вярваше безрезервно и когото обичаше с цялото си сърце, в някакъв непознат, който изневеряваше на майка й и чиято привързаност към дъщеря му беше мъртвородена, закърняла, изпразнена от значение.

А най-неприятното от всичко последва, когато баща й усети, че е разкрит. Жената си тръгна веднага. След което Пол излезе в градината при Рейчъл и се опита да я убеди, че просто бил утешавал колежка, изпаднала в беда. Моля те, не споменавай за това пред майка си. Ти не разбираш какво си видяла. Изпаднала в шок, Рейчъл се съгласи да го прикрие, но съучастието й в лъжата промени веднъж завинаги отношенията помежду им. Вместо да й се отплати, задето бе опазила тайната му, баща й я наказа, отчуждавайки се от нея, оттегляйки обичта си. Сякаш с годините собствената му дъщеря се бе превърнала в заплаха за него. На моменти Рейчъл имаше усещането, че тя него бе предала.

Онова, което бе видяла въпросния ден, остави отпечатък и върху начина, по който вече на зряла възраст се отнасяше с мъжете в живота си. Колкото повече порастваше, толкова по-недоверчива ставаше Рейчъл, играеше си с бъдещи и настоящи любовници като котка с мишка, подлагаше ги на изпитания, за да й доказват верността си, търсеше нови и нови доказателства за тяхното двуличие и лукавство. Болезнено затворена и прикрита, тя обикновено се увличаше по мъже, над които нямаше власт. Същевременно, особено като по-млада, се отнасяше с презрение към онези, които й засвидетелстваха обич и привързаност.

През първите месеци след онази случка в Кайро Рейчъл си бе поставила за задача да се рови в личния живот на баща си, развила бе някаква болезнена обсебеност от поведението му. Проверяваше всички срещи, отбелязани в дневника му, разследваше „приятелите“, с които я бе запознал на привидно безобидни семейни сбирки, подслушваше телефонните му разговори, минавайки на пръсти покрай домашния му кабинет или застанала пред вратата на спалнята.

После, години по-късно, едно събитие й напомни за деня, в който животът й се бе променил.

Само седмици преди смъртта му Рейчъл бе открила писмо, което баща й бе написал до друга своя любовница. Писмото бе препратено до семейното им жилище на Глостър Роуд. Рейчъл бе познала хартията, почерка, но не и името на получателя в Хърватия - Цецилия Шандор. Върху плика имаше печат: „Неизвестен адрес“, както и таксова марка за доплащане на пощенски разходи. Рейчъл бе успяла да го грабне, преди майка й да прегледа сутрешната поща.

Тя все още можеше да възпроизведе по памет цели пасажи от него:

Не спирам да мисля за теб, Цецилия. Желая тялото ти, устата ти, жадувам вкуса ти, аромата на парфюма ти, копнея да чуя смеха ти, искам те! През цялото време!