Джеймс Ролинс: Лабиринтът от кости

В последния момент Монк се метна напред. Докато се приземяваше, огромен юмрук се стовари върху купчината палети. Разлетяха се трески.

Монк се протегна, сграбчи глезена на шофьора и се претърколи, за да избегне свирепия удар. Приклекна над тялото сред хвърчащите трески, очаквайки следващият удар да го размаже на пода.

Но вместо това откъм вратата се разнесе вик:

— Ей, задник! Още не съм приключил с теб!

13:26

Ковалски гледаше как гигантският сребрист се обръща към него. Вероятно бе познал гласа му и си бе спомнил за предишния си противник — или по-скоро угощение .

Вдигна гранатомета на рамото си.

„Сега се чувствам подходящо облечен“.

Секунди по-рано, докато звярът се носеше към Монк, Ковалски се бе откъснал от другите и бе спринтирал към захвърления гранатомет, като грабна в движение два паднали на пода реактивни снаряда.

Бързо бе заредил единия и сега държеше оръжието насочено към сребристия, който се обръщаше към него. Въпреки това изчака, докато Монк претършува тялото. Накрая партньорът му скочи на крака и се хвърли към по-малката странична врата.

Сребристият се подпря на юмрук и изгледа кръвнишки Ковалски, дишаше тежко. От блясъка в тъмните му очи си личеше, че определено го е познал.

Ковалски се прицели.

„Трудно е да пропуснеш такава мишена“.

Дръпна спусъка, след като Монк се отдалечи. Експлозията бе оглушителна. Димна диря изскочи от тръбата и се понесе към сребристия, но звярът се метна настрани в последната секунда, очевидно разпознал опасното оръжие, убило събрата му. Този тип определено се учеше от грешки.

Пропуснал целта си, реактивният снаряд улучи отсрещната стена и се взриви в огнена топка, отчупвайки парче бетон.

Сребристият се претърколи и отново се озова на четири крака, без да обръща внимание на бетонните шрапнели, които го шибаха по гърба.

Ковалски нямаше време за презареждане, така че подви опашка и направи онова, което им беше заръчал Монк.

„Мърдай“.

Партньорът му вече бе стигнал камиона и сядаше зад волана. Дизеловият двигател изрева и избълва черен пушек.

Ковалски се втурна към каросерията. Зърна загриженото лице на Монк в голямото странично огледало. Знаеше причината за тревогата на партньора си. В същото отражение се появи и сребристият. Задните му крака се хлъзнаха по кръвта на пода, след което чудовището се втурна към него.

— Тръгвай! — извика Ковалски и замахна с гранатомета, за да накара Монк да потегли.

Спринтира, без да откъсва поглед от страничното огледало. Сребристият вече изпълваше отражението, носеше се с рев към него, точейки лиги и оголил зъби.

Ковалски знаеше, че няма да успее, особено след като камионът най-сетне потегли и започна да набира скорост. С всяка крачка спуканите му ребра сякаш се забиваха по-дълбоко в плътта му.

Препъна се, силите му го напускаха.

Изведнъж от каросерията на камиона откриха стрелба. Над главата му профучаха куршуми, насочени към сребристия. Хората на Монк явно се бяха прехвърлили от кабината отзад, за да се опитат да помогнат на Ковалски.

Това го пришпори да продължи.

Най-сетне стигна до камиона и сграбчи халките на страничната стълба. Пръстите му се изплъзнаха. Изгубил равновесие, Ковалски с последни сили се метна към стълбата. Едната му ръка сграбчи отново халката и успя да се задържи.

Носовете на кубинките му се повлякоха по бетона.

Той погледна назад.

Сребристият се носеше към него. Гъстата козина и яките му кости бяха все едно неуязвими за куршумите. Една ръка се протегна към него, но той стовари гранатомета по кокалчетата на пръстите.

Ръката се дръпна, но звярът продължи преследването.

Ковалски метна гранатомета в каросерията — трябваха му и двете ръце, за да се покатери. След като се закрепи, вдигна крака на бронята и се закатери бързо… но камионът ускоряваше твърде бавно. Сребристият скъсяваше разстоянието и отново посегна към него.

Изведнъж гранатометът се подаде над задната преграда на каросерията, насочен към сребристия. Ковалски го погледна объркано и съвсем се сащиса, когато видя кой държи оръжието. Беше Мария. Но нали единственият останал снаряд беше все още затъкнат в колана му!

Въпреки това сребристият забеляза заплахата.

Силен гръм стресна Ковалски и едва не го накара да се изпусне.

Сребристият реагира по подобен начин, като се метна настрани и се претърколи като миналия път, когато стреляха по него. Звукът обаче идваше от подметката на Мария, която риташе металната стена, за да имитира гърмежа на гранатомета.