Джеймс Ролинс - Лабиринтът от кости

Черен гарван. Безмилостна сила, която взема онова, което ѝ се дължи.

Когато стигнаха изхода на библиотеката, водите се бяха вдигнали до бедрата ѝ. Кван вече почти я носеше към стълбището. Но на пътя им се изпречи позната фигура.

Старият индианец. С опънат лък.

Изглежда, Шу Вей не беше единствената, търсеща отмъщение.

Кван вдигна автомата си, но преди да успее да стреля, отдясно се чу рязко избръмчаване на тетива. Стрелата прониза китката му и оръжието падна на земята. Преди да успее да го вдигне, Кван политна напред, пронизан в гърба от копие. От устата му бликна кръв.

Докато Кван падаше по очи във водата, Шу Вей отлетя настрани.

Нечии ръце я сграбчиха и я задържаха.

Можеше да се опита да се бие, но натежалата от водата екипировка забавяше движенията ѝ, а левият ѝ крак пулсираше от болка.

Затова тя стисна устни, готова да приеме смъртта.

Старият индианец все така стоеше на изхода с опънат лък.

Тя го изгледа дръзко. Той пусна стрелата.

02:43

Грей тичаше по дългия коридор с надписите на древни езици. По редовете бяха плъзнали огромни пукнатини. Отпред цяла секция от пода бе разбита и се беше килнала. Земята продължаваше да се тресе под краката им — най-лошото тепърва предстоеше.

„По-добре да не сме тук, когато се случи“.

Представи си как градът потъва в дълбините.

Забави крачка да помогне на Лена, която беше започнала да залита. Сейчан се опита да помогне на Роланд, но той се дръпна и изръмжа:

— Мога и сам.

Единствените, на които дългият и отчаян спринт изобщо не се отразяваше, бяха воините зад тях. Те дори сякаш забавяха крачка, за да са сигурни, че Грей и останалите ще стигнат до изхода. Това се отнасяше с особена сила за Джембе, който сновеше напред-назад като възбудено кутре. В очите му обаче ясно се четеше страх.

Накрая стигнаха до стъпалата, водещи към наводнения вход на града. Без да забавят нито за миг, се втурнаха по спиралното стълбище.

Внезапно стъпалата станаха опасно хлъзгави от мокрия мъх. Мъх имаше и по стените. Грей осъзна, че водата се е оттекла и вероятно се е насочила към долните нива на града.

Започна да забавя крачка заради несигурната опора под краката си.

Изведнъж оглушителен тътен разтресе спиралното стълбище, съпроводен с трясък на разбита скала. От горните нива се посипаха камъни с размерите на юмрук наред с някои големи колкото тиква.

Всичко се рушеше.

Забравил за всякаква предпазливост, Грей се втурна напред. Останалите го последваха и скоро стигнаха до мястото, където стъпалата изчезваха под водата.

Грей прати Лена първа, после Роланд.

Джембе сложи длани на задника на Сейчан и я засили напред.

— Давайте!

Грей не тръгна да спори с момчето и грабна Сейчан за ръката. Двамата се гмурнаха, преплуваха остатъка от спиралното стълбище и продължиха през правия тунел.

Лена и Роланд плуваха пред тях, като ритаха с всички сили.

Накрая стигнаха късото стълбище, водещо нагоре към изхода, и подадоха един след друг глави от водата. Тесният проход бе наводнен почти до тавана, но успяха да излязат при вира.

Посрещна ги свеж нощен ветрец. Пълната луна светеше ярко в небето.

Пресякоха вира и изпълзяха на отсрещния бряг.

Грей забеляза черните ботуши, стърчащи от един храст — вероятно тялото на войника, останал с Чакикуи. Сейчан извади пистолета си, в случай че някой от командосите се добере до изхода.

Грей оценяваше предпазливостта ѝ, макар да се съмняваше, че имат основания за тревоги.

Индианците също излязоха от тунела и се присъединиха към тях.

Джембе седна тежко до него.

— Къде е старейшината? — попита Грей. — Къде е Чакикуи?

Джембе се загледа към отвора на тунела. Грей осъзна, че старецът явно е още долу. Понечи да се изправи, но Джембе го потупа по коляното.

— Чакикуи е стар.

Грей погледна момчето. Думите му му се сториха безжалостно пренебрежителни.

Джембе обаче добави:

— Той е мъдър. Знае много изходи.

Роланд чу думите му и каза:

— Местните, които носели на отец Креспи безбройните артефакти, твърдели, че има много начини да се влезе в тунелите със съкровища.

Грей се надяваше, че двамата са прави.

Дължеше живота си на стареца… всички му дължаха живота си.

Лена обаче изобщо не изглеждаше облекчена, че са се измъкнали невредими. Очите ѝ продължаваха да гледат измъчено. Грей можеше да се досети каква е причината.

Тя беше в безопасност — но не и сестра ѝ.

1 май, 13:05