Джеймс Ролинс - Лабиринтът от кости

Най-сетне вратите се затвориха с тежък грохот.

Грей изчака няколко секунди в случай, че на механизма му е нужно време да се върне в първоначално състояние, след което извади едно от металните топчета от гнездото му. Както и преди, незабавно прозвуча звън от удар на метал по кристал.

Таймерът беше активиран и обратното броене започна отначало. Грей се втурна през залата с надеждата да стигне до библиотеката преди да са го забелязали.

Не извади подобен късмет.

Откъм стълбището затрещяха изстрели и от кварцовите плочи около него захвърчаха искри. Грей се метна през прага на библиотеката и се претърколи навътре в помещението.

Сейчан му помогна да се изправи. Двамата се хвърлиха към най-близкия рафт и го издърпаха пред входа.

— Другите? — попита той.

— На две помещения назад и вляво. Казах им да не спират, ако не успеем да задържим врага тук.

Проехтя втори звън.

— Екип командоси не ни ли стигат? — промърмори тя.

Той ѝ показа металното топче.

— Ако се наложи, мога да спра таймера. Можем да използваме топчето като разменна монета. А в най-лошия случай ще създам най-голямото отвличане на вниманието на света.

— Обичаш да живееш опасно и бързо, Грей.

— В момента предпочитам просто да живея .

В съседното помещение се чу предпазливо движение. Нещо се търкулна през прага, като подскачаше и се въртеше по плочките.

Граната.

„Е, това вече е по-добра разменна монета“.

Сейчан го сграбчи и двамата се метнаха настрани.

02:31

При внезапния взрив Лена неволно се сниши. Дори през две помещения блясъкът достигна до скривалището им и озари рафтовете и вратата.

С Роланд и Джембе клечаха зад един рафт. Роланд прикриваше с длан малко фенерче.

Момчето задърпа ръкава ѝ.

— Госпожице Лена — каза то, мъчеше се да привлече вниманието ѝ.

Тя осъзна, че Джембе е уплашен. Беше се вкопчил в нея, опитваше се да я накара да го чуе. Прегърна го през рамо.

— Всичко ще бъде наред — опита се да го успокои, макар че по-скоро се опитваше да убеди себе си.

— Не. Трябва да ви кажа.

Тя се обърна и видя настоятелността в очите му.

— Какво има?

Той ѝ каза.

Роланд също го чу и сграбчи ръката ѝ.

— Трябва да предупредим останалите.

02:32

Сейчан изстена и се надигна от пода. Взривното устройство не беше осколочна, а зашеметяваща граната. Ако не беше прикритието на рафтовете, щеше да бъде ослепена. Но въпреки това от сътресението и шума имаше чувството, че някакъв великан я е плеснал през ушите с длани.

Грей не изглеждаше по-добре, докато се надигаше с насочен напред пистолет.

Бяха отстъпили в следващото помещение. Грей бе заел позиция от едната страна на входа, а тя застана от другата. Сейчан се целеше горе, а Грей долу, докато оглеждаха стаята, която бяха напуснали.

Там се движеха сенки.

Грей стреля веднъж — и бе възнаграден с вик от болка.

Сейчан предположи, че противникът е оборудван с прибори за нощно виждане, и извади от колана си фенерче. Включи го и го запрати към рафтовете. Не беше точно сигнална ракета, но внезапната светлина щеше за момент да заслепи чувствителните им уреди.

— Умно — прошепна Грей.

Фенерчето освети двама от враговете, които побягнаха от неочакваната светлина. Сейчан и Грей стреляха едновременно. Тя улучи единия високо в бедрото и той полетя към един рафт. Куршумът на Грей улучи другия под ухото и го просна на земята.

„Един по-малко“.

Но врагът не се плашеше лесно. Други ги заобикаляха отдалеч, без да се показват. Бяха прекалено много. Сейчан знаеше, че е време да отстъпят и да накарат другите да продължат още по-навътре.

Преди да успее да се обърне, светлината блесна по-ярко. Идваше откъм кристалната зала — странно алено трептене.

Тогава започна стрелба — отначало спорадична, после по-ожесточена.

Чуха се викове и писъци.

„Какво става, по дяволите?“

Фигура в черна униформа се понесе към тях, право между два рафта — и в следващия миг гърлото на мъжа се пръсна и той полетя напред. От гръкляна му стърчеше стрела. Той падна на пода и стрелата се счупи. Мъжът запълзя към тях, мъчейки се да си поеме дъх, после гръбнакът му се изви в дъга и от устата му излезе пяна.

Сейчан погледна върха на стрелата на пода.

„Отрова“.

Зад нея се чуха стъпки. Тя се обърна с вдигнат пистолет.

— Лена и Роланд са — предупреди я Грей, преди да е стреляла.

Момчето беше с тях.

Грей им махна да се скрият.

— Племето на Джембе — задъхано обясни Лена.