Джеймс Ролинс - Лабиринтът от кости

Следващият коридор се оказа дълъг и прав, с няколко заключени лаборатории от двете страни. Мария осъзна, че ако Баако не ги беше отклонил от пътя им, щяха да бъдат настигнати от разбеснелия се хибрид.

Ковалски явно разбра същото и потупа Баако по рамото.

В края на коридора спряха и Кимбърли каза:

— Товарната рампа е зад ъгъла. Хората на Чан със сигурност я пазят.

Монк се обърна и даде знак на екипа си. Всички стиснаха оръжията си.

Ковалски се опита да предаде на Мария малкото шимпанзе, което го беше прегърнало през врата. Тя го взе и го притисна към гърдите си. Освен това хвана за ръка старата женска и я придърпа към себе си.

Ковалски направи знак на Баако.

[ Бързо ]

Баако изсумтя и качи на гърба си младото шимпанзе, което се хвана за врата му, за да запази равновесие. После коригира знака на Ковалски.

[ Много бързо ]

— Именно. — Ковалски вдигна пушката, която му бе дал Монк.

Монк хвърли поглед на Баако и се ухили.

— Метнал се е на татко си.

Думите трябваше да са дружелюбна закачка, но Ковалски ги прие за чиста монета.

— Да, бива си го момчето. — Насочи пушката напред. — Да действаме.

13:22

Късият коридор свършваше в голямото помещение на товарната рампа. Монк водеше всички плътно до стената, за да останат колкото се може по-дълго незабелязани. Ослушваше се за врага, но чуваше единствено отекващите стонове, резките експлозии и трясъка на сриващия се комплекс зад тях.

Отпред всичко беше притихнало, но носът му долови мускусната воня през вездесъщата миризма на дим.

Той настръхна.

Най-сетне стигна края на коридора и огледа високите рафтове. Няколко бяха нападали като каскада плочки за домино, а съдържанието им се търкаляше на пода — изпочупени контейнери, пръснати варели и разбити кутии.

От изхода в отсрещния край се лееше светлина. Гигантските врати на товарната рампа, които преди бяха затворени, сега бяха частично отворени, вероятно за да улеснят евакуацията. Зад тях светеха лампите по пътищата на Подземния град.

Тъй като още не се забелязваше никаква активност, Монк пое дълбоко дъх и излезе на товарната рампа, като се промъкваше между тъмните редове и гледаше да остане колкото се може повече в сенките. Когато се промъкна покрай купчина разбити сандъци, ахна.

„Ох, мамка му…“

Навсякъде лежаха униформени трупове — раздрани, разкъсани и стъпкани. Подът и стените бяха оплискани с кръв. Търкаляха се захвърлени оръжия, някои стиснати от ръце, но без тела.

В центъра на касапницата лежеше голям космат труп, проснат по очи. Половината череп на хибрида беше отнесен, вероятно от реактивен снаряд. Монк се огледа и видя дългата черна тръба на гранатомета, зарязана при вратите.

— Дотук с подкрепленията на Чан — прошепна Кимбърли до него.

Монк се надяваше подполковникът да е сред мъртвите, но имаше по-належаща грижа. Паркингът зад вратите пустееше. Явно при трескавата евакуация бяха използвани всички превозни средства. Беше останал единствено голям син самосвал.

Монк се обърна към Кимбърли, която също гледаше към камиона.

— Трябва да намерим ключовете.

Вероятно единствената причина камионът да е още тук беше, че ключовете са у шофьора. Монк си спомни как сержант Чин беше халосал с пистолет човека малко след като екипът му влезе тук. Бяха замъкнали тялото му зад купчина дървени палети.

Но дали още беше там?

Присви очи и видя два ботуша.

Въздъхна с облекчение.

— Дам ли знак, води всички към камиона. Аз отивам за ключовете.

Кимбърли кимна.

Монк погледна към другите, за да се увери, че са го разбрали, и изсъска:

— Мърдайте.

Обърна се и спринтира през откритото пространство към палетите, а останалите се втурнаха презглава към отворените врати. Монк на няколко пъти едва не падна — краката му се хлъзгаха по оплискания с кръв бетон.

Силен трясък привлече вниманието му.

Плъзна се по пода и погледна през рамо.

Огромен хибрид си пробиваше път през планина от контейнери и сандъци — пръсна ги и прекатури още рафтове, докато изскачаше от скривалището си. Прескочи последното препятствие и се приземи тежко, опрял юмрук в земята. Сребристата козина на гърба на звяра настръхна и той нададе оглушителен рев. Удари юмрук в гърдите си с гръмовен тътен.

„Мътните да ме…“

Монк заотстъпва от чудовището.

— Всички към камиона!

Обърна се и се затича към тялото на шофьора. Чу как звярът зад него се отпуска на четири крака. Подът под него се разтресе, когато хибридът се хвърли след него, привлечен от вика му.