Бари Айслър - Алгоритъм

Скрийнсейвърът му се включи, изображение на галактика или нещо от сорта, безкраен мрак, осеян с далечни звезди и завихрени виолетови мъглявини.

По дяволите! Нищо не беше свършил по „Обсидиан“. Стана и закрачи из стаята.

Не го разстрои само това, че Бен под всичките си военни медали беше страхливец. Нито дори лицемерието му, когато каза, че Алекс се е грижил за майка им само защото можел, докато той самият не беше направил нищо. А по-скоро отказът му да покаже с действия, ако не с думи, че се разкайва за това, че той е основната причина да се случи всичко това. Ако Бен го признаеше, Алекс може би щеше да му прости. Но това, че се държеше така, сякаш не е сторил нищо лошо… още повече задълбочаваше нещата.

Родителите им бяха покрусени от смъртта на Кейти. Все едно присъствието й, животът й ги бяха държали непокътнати и без нея бяха започнали да се разпадат като личности и цепнатини колкото косъм, невидими и без значение преди, сега се превръщаха в дълбоки пукнатини и пролуки, докато цялата постройка не се разклати.

Първоначално промяната си пролича по-силно при майка му. Тя се отдаде на обществена работа: събиране на средства за училище, доброволен труд, църковни мероприятия, макар че дотогава почти не ходеше на неделна служба. Започна и много да говори и държеше телевизора или радиото непрекъснато включени. Изобщо не се спираше. Сякаш вече не можеше да търпи да застане спокойно, не понасяше мислите и чувствата, които биха я връхлетели без тази какофония от промишлени залъгалки, които да ги замъглят и потиснат.

Реакцията на баща му беше напълно противоположна: той по принцип не беше особено разговорлив, но след това се затвори още повече в себе си. Под очите му се появиха торбички и той сякаш се смали физически, походката му стана уморена и провлечена, докато преди ходеше уверено и бързо. Прекарваше много време в службата, а когато си бе у дома, винаги се захващаше с нещо сам: лъскаше колата, майстореше в гаража; беше радиолюбител и често се затваряше в кабинета си. Общуваше най-вече с „да“, „не“, „разбира се“ и „добре“. Бен си седеше много вкъщи по това време и баща му се оживяваше единствено докато се опитваше да го убеди да остане в „Станфорд“ и да изчака да се дипломира, преди да влезе в армията. Иначе беше толкова апатичен, толкова разклатен — едно погрешно бутване и щеше целият да се срути в тъмното място, където наполовина витаеше умът му. Това, което най-много плашеше Алекс, бе, че баща му нямаше да има нищо против това да се случи.

А после егоистът Бен, няма и година след смъртта на Кейти, заяви, че напуска „Станфорд“ и отива в армията. След месец баща му се нагълта с хапчета в службата си. Алекс така и не разбра всички подробности, но му беше ясно, че внимателно е замислил всичко така, че да го открие някой колега и да спести травмата на семейството си. Сякаш имаше някакво значение.

Беше оставил предсмъртно писмо. Майка им даде да го прочетат и после го изгори. Тогава това се стори странно на Алекс, но така ли беше в действителност? А и какво да направиш с едно предсмъртно писмо?

Толкова съжалявал, гласеше писмото. Толкова съжалявал, но бил убеден, че така е най-добре за всички. Не можел да търпи болката повече. Не можел да търпи мисълта, че Кейт се е нуждаела от него, а той не е бил до нея. Сега не можел да я остави сама.

Алекс беше втора година в гимназията, но след загубата на Кейт бе помъдрял повече, отколкото му се искаше, и виждаше разликата между това, което хората казват, и това, което всъщност имат предвид. Затова можа да прочете между редовете краткото писъмце. Защо баща му си мислеше, че мъртвата му дъщеря се нуждае повече от него, отколкото живата му жена и двамата му синове? Да не би да беше станало нещо, да не би някой да го бе накарал да се почувства непотребен? Да не би този някой да бе сритал под него единствената опора, която го крепеше — желанието му да се погрижи по-големият му син да завърши колеж, преди да иде да си играе на войници? Искаше прекалено много, така ли? Просто да отложиш малко големите си планове, Бен. Баща ти беше уязвим, ах, ти нарцистично, самовлюбено лайно, ти разби това, което беше останало от него.

Бен се задържа у дома още няколко месеца след това, но Алекс знаеше, че е само за пред хората. Една вечер, докато тримата бяха на „семейна“ вечеря, толкова погребална, че дори безкрайните налудничави брътвежи на майка им не можеха да я разведрят, Бен заяви направо, че не може повече да отлага заминаването си. Спомена нещо за графици на обучение, назначение във военновъздушните сили и така нататък. Алекс знаеше, че това са глупости.