Бари Айслър - Алгоритъм

След това единственият му контакт с брат му се състоеше от неловки разговори по телефона, когато сбъркаше да вдигне слушалката. Или майка им му предаваше новините с престорен ентусиазъм, след като бе говорила с по-големия си син, и Алекс се правеше на щастлив. Бен беше дошъл да ги види, колко, може би дузина пъти след като отиде в армията? Алекс чинно се беше присъединявал към тези неловки събирания, защото щеше да съсипе майка си, ако не го направи, усмивките му бяха толкова насилени понякога, че на другия ден го боляха мускулите на лицето. После тя умря и Бен направи върховната саможертва да се появи на погребението, след което си отиде завинаги.

И сега, след всичките години на мълчание, след всичките причини Алекс да се чувства засегнат и след като даде на брат си възможност да покаже някакво угризение, някаква почит към мъртвите, какво прави той? Хвърля всичко обратно в лицето му.

Застана на прозореца и погледна към светлините на града и Залива, който се простираше отвъд него, после продължи да крачи из стаята. Е, какво очакваше? Брат му беше напаст, проклет вирус, и от болестта, която предаваше, страдаха другите. Направи се на мисионер пред Озбърн, макар да знаеше, че Озбърн му е шеф. Обиждаше го при всяка възможност. Обиждаше и Сара с подозренията си, че е замесена в това, което се случва. Само причиняваше болка на другите хора.

Зарадва се, когато Бен отиде в джаз клуба тази вечер. Глупаво беше да си го признае, дори и пред себе си, но… но беше развълнуван, че ще може да прекара известно време насаме със Сара. Защо, не можеше да каже точно. Не че нещо щеше да се случи. Едва ли можеше нещо да се случи. Въпреки това…

Тя беше умна. Беше се сетила за толкова възможни приложения на „Обсидиан“ днес и макар че не отбелязаха така очаквания напредък с нито едно от тях, всяко нейно предложение показваше голям творчески потенциал. Забеляза някои възможности в бележките на Хилзой, идеи за използването на „Обсидиан“ не само за кодиране на мрежа, но за кодиране на съобщения, изпратени между мрежи, и беше разбрала и как се прави. Но съществуваха много програми на пазара, като Пи Джи Пи, които идеално вършеха същата работа. Не можаха да открият преимущество на „Обсидиан“, което да заслужава специално внимание, камо ли да убиваш заради него.

Искаше му се, не за пръв път днес, да има достъп до изходния код. Щеше много да му помогне. Разбира се, ако разполагаха с кода, можеха да го публикуват, както беше предложила Сара, и веднага да решат проблемите си.

Върна се обратно при лаптопа си. Ако някакви тайни заговорници бяха открили ценни или опасни скрити възможности в „Обсидиан“, как бе възможно Хилзой, човекът, който го беше измислил, да не ги е видял? Трябваше да има нещо в записките му. Нямаше друга възможност.

Бен паркира на „Калифорния“ и се върна пеш до хотела. Наближаваше три сутринта и районът беше пуст. Не очакваше проблеми извън хотела. Ако някой го причакваше, щеше да го направи вътре.

Руснаци сутринта, американец през нощта. Не знаеше какво означава това. Различни групировки се интересуват от „Обсидиан“? Възможно беше. Може би този, който стоеше зад всичко, беше свършил руските наемници и се бе обърнал към друг.

Ако някой го чакаше вътре, имаше голям шанс да го изненада. Мъжът, когото беше очистил у Алекс, не носеше мобилен телефон, нито радиостанция. Това означаваше, че не го чакат да се обади, поне не веднага.

Беше се успокоил след „Везувио“, мислейки, че момичето е наред, в резултат не беше изпипал достатъчно тактиката. Извади късмет. Нямаше да разчита повече на късмета.

Вътре хотелът беше толкова притихнал, че можеше да чуеш тишината. Жената на рецепцията го поздрави, но освен нея — фоайето, барът… всичко беше празно.

Взе асансьора до шестия етаж, после слезе по стълбите до четвъртия. Извади пистолета си в момента, в който излезе на стълбището. Ако нямаше кофа и парцал в ръка, който и да го срещнеше, едва ли щеше да му мисли доброто.

Притисна се плътно към стената, когато наближи стаята на Сара, после се наведе ниско, докато минаваше покрай вратата, за всеки случай, ако някой гледаше отвътре през ключалката. Сложи си очилата за нощно виждане на главата, без да ги спуска над очите засега. Трябваше да е подготвен за всяка възможност. За всичко. Не само за засада, но и за нещо с дистанционно задействане.

Отварянето на вратата му опъна здраво нервите. Да предвидиш заплаха от импровизирано взривно устройство налага съвсем различна тактика от тази при опасност от засада. И забавянето пред вратата, за да огледа има ли някакви признаци за първото, излагаше ужасно задника му на второто. Е, тя беше дебела; едва ли някой би рискувал да стреля през нея. Но все пак.