Бари Айслър - Алгоритъм

Купът с дърва. Там винаги имаше покрити с брезент няколко кубика дърва за огрев, подредени успоредно на половин метър отстрани на къщата, защото баща им не искаше термитите да се придвижват от тях в основите на дома. И още си беше там, слава богу, не толкова висок, колкото си го спомняше, но стигаше до гърдите. Бен се изправи на крака и се обърна с гръб към къщата. Прегъна колене и се сниши така, че главата и тялото му да бъдат по-ниско от върха на купа с дърва. Опря длани, напъна лакти и притисна чело към издадените краища на цепениците.

И тогава другият направи грешка. От страх Бен да не се прехвърли през оградата и да избяга и прекалено уверен, че той не вижда в тъмното, мъжът побърза да го последва. Бен се стегна, насили се да изчака още една секунда, да остави другия да намали разстоянието, след което мина с гръм и трясък през купчината дърва като футболен защитник, който се блъска в тренажор. Шейсетсантиметрови парчета твърд бял дъб — цепеници и подпалките между тях — сякаш избухнаха. Бен изскочи иззад тях. Чу силно тупване, чу как другият извика и в следващия миг вече беше върху него, сграбчи с лявата си ръка барабана на пистолета и го изви с все сила вляво, другата ръка заби в гърлото на противника си, избута го назад и фрасна гърба му в оградата. Пистолетът гръмна отново, но мерникът сочеше далеч от Бен, той усети как пръстът върху спусъка се счупи и изскубна пистолета. Мигновено обърна посоката, сграбчи оръжието с дулото напред, стисна го здраво като чук и го стовари в слепоочието на другия, все едно забиваше пирон. Мъжът се извъртя и се присви на две, ръцете му изведнъж изчезнаха, явно бъркаха за резервния. Бен хвана тауруса с дясната си ръка, опря го в гърба на противника си и дръпна спусъка. От дулото изригна огън и пистолетът отскочи в ръката му. Тялото на мъжа се разтресе, сякаш се опитваше да се отърси от нещо, после падна на колене. Бен държеше тауруса насочен към него и се приближи, искаше да стреля още веднъж, но мисълта за четвърти гърмеж не му се понрави особено.

Нямаше нужда. Десетмилиметровият патрон го бе разкъсал на парчета и на бледата светлина на луната Бен видя, че целият гръб на падналия беше облян в кръв. Мъжът опипа кръвта, после вдигна ръката си пред лицето.

— Мамка му! — прошепна той, не можеше да повярва. И заби лице в земята.

Бен се приближи, все още го държеше на мушка. Преобърна го с крак и провери пулса на врата му. Нищо. Беше свършил.

Вдигна очилата, които беше хвърлил, и си ги сложи отново, после прибра и глока. Върна се при другия и дръпна очилата от ръбатото му лице. Бял, късо подстриган, около трийсетте, може би по-млад. Това не му говореше нищо. Тактиката му беше добра обаче, поне докато не последва Бен зад ъгъла на къщата. Но имаше извинение — нямаше как да знае колко добре Бен познава терена. И снаряжението му беше добро. Таурус, разбира се, и очилата му за нощно виждане бяха „Найт Оптикс“, също като тези на Бен.

Коленичи за миг до тялото, вдишваше вятъра, опитваше се да си проясни главата и да реши какво да прави. Накъсани образи пробягваха в съзнанието му. Хвърля бейзболна топка с баща си. Мята фризби на Арло. Кейти се смее и го пръска със сос за барбекю, след като той я е окъпал с водния пистолет. Погледна към тялото и за миг се парализира от сблъсъка между минало и настояще.

Хайде — помисли си. — Съсредоточи се. Три изстрела. Доста силни. Дворовете в Ладера бяха големи, обикновено разделени с огради и дървета, които заглушаваха шума. Може хората да са ги проспали, да са ги взели за нещо друго или пък да са разбрали, че са изстрели, но да са решили, че някой друг ще направи нещо по въпроса. Може някой да беше вдигнал телефона и да се бе обадил в полицията. Не биваше да чака, за да разбере.

Бързо прерови джобовете на мъжа, не очакваше да намери нищо. Този беше по-добър от руснаците. Беше професионалист. Нямаше да си държи визитката в джоба.

Няколко патрона за тауруса. Безполезни. Фенерче „Шуър Е1Е“. Също. И…

Ключ за кола. Нямаше лого на агенция за коли под наем, нито други отличителни белези, но беше от волво. Беше видял няколко, паркирани по улиците на път за насам. Ако не беше от тях, щеше да е, да кажем, в радиус на километър и половина от къщата. Все пак човекът не се беше приземил с парашут.

Завлече трупа обратно зад горещата вана. Взе му очилата и тауруса — колкото по-малко улики има наоколо, толкова по-добре — прехвърли се обратно през оградата и се запъти към колата си. Караше с изключени фарове, пусна ги чак когато излезе отново на „Ерика“. Спря в дъното на паркинга пред търговския център. Само две улици влизаха и излизаха от Ладера и от тук Бен можеше да вижда и двете. Ако дойдеше полиция, тихо щеше да се измъкне с колата.