Бари Айслър - Алгоритъм

Обърна се и излезе от стаята. Алекс май извика след него, не беше сигурен. Коридорът беше почервенял по края и Бен чуваше как ушите му бучат.

Никога не бе имал толкова силно желание да убие някого. Е, нощта едва започваше.

Бен караше на юг по шосе 280, бордовият компютър беше настроен на сто и четирийсет, защото заради гнева, който още бушуваше в него, не беше сигурен дали няма да превиши разрешената скорост. Късно беше, почти нямаше коли. Хълмовете бяха огрени от високия сърп на луната.

Вече бе решил да направи още нещо тази вечер и щеше да го направи. Най-вероятно и без това нищо нямаше да излезе, но Господ му беше свидетел, че щеше да се придържа към плана, независимо колко му бе накипяло.

Насили се да изтласка всички глупости от съзнанието си и да се съсредоточи върху тактическите съображения. Почувства се по-добре. Това беше той. В това го биваше.

Бяха изпратили някого за Алекс в хотела. Което означаваше, че знаят, че се е преместил. Означаваше, че най-вероятно няма да си направят труда да проникнат отново в къщата му. Но имаше вероятност и да опитат, зависи доколко здравословно беше за тях, след като бяха загубили двама души при „Четири сезона“. Ако не разполагаха с никакви други следи, можеше да се задоволят с единствената информация, с която разполагаха: служебния адрес през деня; домашния нощно време. Представи си, че е на тяхно място, които и да бяха те. Щеше да е наясно, че е малко вероятно мишената да се появи отново, но не и невъзможно. Алекс беше цивилен. Щеше да му е трудно да разчупи ежедневните си навици. А и вътрешно щеше да се съмнява, че всичко това се случва в действителност. Накрая двете щяха да се съчетаят. Предмет, оставен у дома, щеше уж много да му дотрябва и мишената можеше да се появи отново на позната възлова точка.

Той видя в „Четири сезона“, че целта на операцията им се бе променила. Вече не искаха първо да разпитат Алекс; сега трябваше директно да бъде премахнат. При това положение въпросът се бе променил: знаейки това, което ти е известно за Алекс, къде по-точно в къщата ще му устроиш засада?

Отговорът беше лесен.

Къщата и отделният гараж образуваха буквата L в края на алеята, разделяше ги дървена врата, която водеше към задния двор. Чакаш зад вратата. Имаш идеално скривалище и виждаш цялата алея. Когато Алекс се прибере у дома, няма значение дали ще паркира на алеята или в гаража. Трябва само да излезеш от скривалището си и да му пръснеш мозъка с пистолет със заглушител и после да стигнеш до тихата странична уличка, където си паркирал колата си. Благодаря за участието. Следващият състезател.

Ако някой го причакваше, вниманието му щеше да е съсредоточено върху алеята и в по-малка степен върху улицата, водеща към нея. Нямаше да мисли за задния двор. Нямаше да му хрумне, че някой може да познава мястото и да го използва. Някой, който, да кажем, е минавал напряко през задния двор и двора на съседите зад него на отиване и връщане от училище всеки ден.

Излезе от шосе 280 и пое по Алпайн Роуд, отправяйки се на юг покрай ниските дървени сгради на търговския център в Ладера, където майка му пазаруваше, а баща му проверяваше дали колата има достатъчно бензин и гумите са напомпани. Домът на родителите му — къщата на Алекс — се намираше в задънена улица на име Корона Уей, една от многото подобни улички в квартала, осеян с разхвърляни къщи и големи хълмисти празни участъци. Направи десен завой на Ла Места Драйв, после ляв на Ерика Уей, почувства се неловко от това колко лесни бяха завоите, колко познат пейзажът.

По оградените с дървета улици бяха паркирани коли: лексуси, мерцедеси и волво, които изглеждаха точно на мястото си. Бавно мина покрай тях и ги огледа отвътре. Бяха празни, предните стъкла и покривите бяха покрити с вечерни капчици влага.

Спря и изгаси фаровете, после отвори чантата си и извади очила за нощно виждане. „Найт Оптикс D-312G-A“. Струваха шест хилядарки чифтът, ако успееш да ги намериш извън армията. Малки и достатъчно леки, за да служат за отлично наблюдение. Нагласи ги на главата си и ги включи. Изведнъж светът доби ярък зелен фокус. Купонът започна.

Зави наляво по Есканьо Уей, задънена улица, почти успоредна на „Корона“ и отделена от нея от две извиващи се редици къщи, дворове и шубраци. По улицата нямаше коли, нямаше и улично осветление. Паркира до горичката от секвои между две къщи — семейство Ливайн и семейство Андрюс, ако още живееха тук. Алекс си играеше на криеница с децата им едно време. Увери се, че светлините в купето са изключени, и излезе, като безшумно затвори вратата след себе си.