Бари Айслър - Алгоритъм

Когато ги отвори, той я гледаше. Беше напълно неподвижен и тя нямаше представа за какво си мисли. Беше ли го наранила? Беше се опитала и изведнъж съжали. Това, което той й бе казал, беше подло със сигурност, но се почуди дали нейният отговор не беше направо жесток. Едното не оправдаваше другото. Искаше да се извини, но усети, че ако го направи, само ще влоши нещата. Да се държи така, сякаш знае, че го е наранила, и сега се опитва да го накара да се почувства по-добре, беше все едно да завърти дръжката на ножа, след като го е забила.

— Мисля, че прекалих с пиенето — рече тя, надяваше се, че той ще го приеме като негласно извинение, каквото всъщност и беше.

— Ще те изпратя до хотела — рече Бен. Тя очакваше обида, нещо от сорта, че не носи на пиене, и фактът, че явно беше изгубил всякакво желание за подобно нещо, я накара да се запита отново дали не бе отишла прекалено далече.

Тръгнаха надолу по „Кълъмбъс“ и влязоха в Китайския квартал. Луната вече беше по-високо, вятърът — по-студен от преди. Под безполезната жълтеникава светлина на уличните лампи предметите изглеждаха неясни, призрачни и нереални; коли, знаци и витрини се сливаха в едно, тъмни сили, завладени от мрака.

Забеляза как главата му се движи, докато вървят, гледаше ту наляво, ту надясно, даже се обръщаше да погледне назад, щом пресечаха някоя улица или завиеха зад някой ъгъл. Никога не можеш да го издебнеш в гръб — помисли си тя. — Трябва да го нападнеш отпред. Мисълта й се видя много странна и тя разбра, че е пияна.

Хотелът беше приятно топъл, блясъкът от полилеите и лампите по стените бе размазан по края, звукът от стъпките им по килима отекваше като приглушен пулс в тишината. В асансьора мълчаха и тя усети близостта му. Изпрати я до стаята й и я изчака да извади ключ-картата от джоба на джинсите си. Тя отвори вратата и се обърна към него.

— Искам да те попитам нещо — рече.

— Да.

— Алекс знае ли?

— Какво да знае?

— Че има племенница.

Настъпи пауза. Той отвърна:

— Не знам защо трябва да знае.

— Значи изобщо не си му казал.

— Не си говорим.

— Защо?

— Имаш ли братя или сестри?

Тя поклати глава.

— Не.

— Тогава ще ми е трудно да ти обясня.

— Опитай.

— Дълга история.

— Нямаме ли време?

— Нямаме. Трябва да се наспиш хубаво тази нощ, за да можеш да работиш утре по „Обсидиан“. А аз имам да свърша още нещо тази вечер.

— Какво?

— Ще ти съобщя утре сутринта.

Искаше й се да каже още нещо. Нещо повече, искаше й се той да влезе. Наистина й се искаше. Но я беше страх да го покани.

Останаха така за миг. Той погледна встрани и рече:

— Знаеш, че Алекс е влюбен в теб.

Беше очаквала всичко, само не това.

— Какво? Не е.

— Да, влюбен е.

— Той ли ти го каза?

— Не. Никога няма да ми го каже.

— Тогава откъде знаеш?

Той въздъхна.

— Той ми е брат.

Защо й го каза? Да не би това да значеше… че му се иска да влезе, но не желае да нарани брат си? Бяха толкова отчуждени, че Алекс дори не знаеше за детето му? Какво го интересуваше? Пък и във всеки случай Алекс не беше влюбен в нея, това беше абсурдно.

— Не знам какво да кажа — рече тя.

Той се усмихна, но очите му бяха тъжни.

— Кажи „лека нощ“!

Тя го погледна, чакаше. После каза:

— Лека нощ!

И той се отдалечи. Ръцете му се раздвижиха и изведнъж вече държеше ключ-карта в едната и пистолет — в другата. Тя си помисли: Какво, по дяволите? Той отвори вратата и изчезна за секунда, ключалката изщрака зад него, единственото доказателство, че само преди миг е бил тук.

Сара остана до вратата за момент, беше пияна, объркана и странно сломена. Бен имаше нужда от пистолет, за да си влезе в хотелската стая? Той беше луд. Сигурно беше луд.

Изчака, но Бен не се върна.

Тя най-сетне влезе вътре. Нищо не се беше случило. Каза си, че това е добре.

Алекс беше напуснал стаята, както му бе наредил, и Бен се увери, че е сам, за по-малко от минута. Всеки си има ритуали преди лягане. Някои се нуждаят от вана, други — от чаша чай. Някои обичат да четат в леглото; други — да слушат музика. Бен предпочиташе проверка на стаята, стиснал глока с две ръце на нивото на гърдите си.

Седна на края на леглото и се почуди какво да прави. По дяволите, какво си мислеше? За малко… За бога, какво щеше да направи за малко!

Това е от напрежението, пич. Мазалото при „Четири сезона“ тази сутрин… Просто закъсняла възбуда след бой, толкова. И две мартинита само с джин на гладно.