Бари Айслър - Алгоритъм

Бен я изгледа продължително и й се стори, че видя как нещо потрепна в очите му на фона на приглушената светлина от улицата. Симпатия? Съжаление?

После той отклони поглед.

— Когато приключим с това, ще имаш чувството, че изобщо не се е случило.

Не го разбра. Да не се тревожи ли й казваше? Нямаше да я… нарани?

— Откъде знаеш? — попита тя.

— Просто знам. Всичко ти изглежда много странно. Като че ли се случва с друг. Когато свърши и се обърнеш назад, сякаш ще се събудиш от сън.

Погледна го, опита се да разгадае изражението му.

— Прав си — рече тя. — Наистина се чувствам така. Но… откъде знаеш?

Той поклати глава, погледна встрани и тя си помисли: Защото ти никога не се събуждаш.

Сервитьорката донесе питиетата им и Сара ги плати. Пиха мълчаливо известно време.

— Защо говориш толкова добре фарси? — попита тя, като премина на другия език.

— Вече знаеш защо — отвърна й Бен, и той на фарси.

— Не ми харесва това, което правиш — каза тя, минавайки отново на английски.

Бен се разсмя.

— Няма значение. На мен ми харесва.

— Обичаш насилието?

Повдигна рамене.

— Работен инструмент.

— Майсторът не си ли харесва инструментите?

— Защо си станала адвокат? Защото ти харесва адвокатурата ли?

Изгледа го, изненада се как въпросът улучи право в собствените й съмнения.

— Всъщност не знам защо. Може би, защото ми се удаваше. Ти защо се зае с твоята работа?

За миг лицето му остана странно безизразно, после той отмести поглед.

— Дълга история.

Пак замълчаха. Сара рече:

— Кажи ми нещо за себе си.

— Какво например?

Не знаеше. Думите излязоха сами от устата й. Не го беше обмислила и не бе наясно какво точно пита.

— Не знам. Просто… нещо, което можеш да ми кажеш. Не за работата ти. Нещо лично. За да почувствам, че поне малко те познавам.

Повдигна рамене.

— Обичам да късам крилцата на мухите. Засега е само хоби, но мисля да се захвана професионално.

Тя поклати глава, разбра, че си губи времето, почувства се като глупачка, задето изобщо беше опитала.

— Женен ли си? — попита. — Имаш ли семейство?

Настъпи пауза и Сара си помисли, че той няма да й отговори. Но накрая Бен каза:

— Вече не.

— Какво стана?

— Нищо не е станало. Беше филипинка. Запознахме се в Манила. Когато се върнахме обратно в Щатите, разбрах, че не е тази, за която я мислех.

— Може и тя да е разбрала същото за теб.

— Сигурен съм, че е така.

— Деца?

Настъпи продължително мълчание. Накрая отвърна:

— Дъщеря. Живеят в Манила.

Не можа да остане безразлична към явната му неохота и към готовността, с която в крайна сметка й отговаряше.

— Не ги ли виждаш?

Присви рамене.

— Много е далеч.

— Но не затова не ги виждаш.

Отпи голяма глътка от джина.

— Ами ти? Имаш ли си приятел?

Поклати глава.

— Имах в университета. Сега нямам.

— Защо? Сигурно всички във фирмата са луди по теб.

— Защо го казваш?

Той я погледна.

— Комплимент ли си просиш, или наистина не виждаш?

Тя усети, че се изчервява, наполовина от гняв, наполовина от неудобство.

— Просто не съм срещнала някой подходящ.

— Не, не е това.

— Какво искаш да кажеш? Откъде знаеш? Нищо не знаеш за мен.

— Достатъчно знам за теб. Такава ми е работата.

— Нима? И какво знаеш?

— Знам, че когато красива жена като теб е необвързана, не е защото не е срещнала подходящия. А защото не желае да се обвърже.

— И защо да не желая? — попита тя, едвам удържа желанието си да се размърда неловко на мястото си.

— Поради ред причини. Беше в офиса, в колко, в седем тази сутрин? Значи искаш да станеш голям адвокат. Приятел само би те разсейвал. А и ако хората в офиса знаят, че си имаш приятел, няма да се надяват толкова. Ако не се надяват толкова, няма да можеш да ги въртиш на пръста си.

Не можеше да повярва на ушите си.

— Доста си самоуверен.

— Ти ме попита.

— Какво друго?

Той отпи още една глътка джин.

— Знаеш, че с когото и да имаш връзка, той ще си пропилее шансовете. Знаеш го, защото ти се е случвало и преди. Вероятно ще иска да се ожените веднага, за да те заключи, докато може. Не би могла да го изтърпиш, защото искаш да си свободна да избираш. Не мъжете, а живота си. Не знаеш какво всъщност искаш да правиш. Каква искаш да станеш, когато пораснеш.

— Така ли? — отвърна Сара, без да обръща внимание на провокацията. — И каква искам да стана?

— Не знам. Не и адвокат обаче.

— Откъде знаеш?

— Ако искаше да бъдеш адвокат, нямаше да ми отговориш толкова бързо.