Бари Айслър - Алгоритъм

Малко преди осем и половина видя по „Кълъмбъс“ да се задава привлекателна чернокоса жена с дълго до кръста кожено черно яке. Погледна я по-внимателно. Дявол да го вземе, това беше Сара.

Видя я да влиза в „Пърлс“, не знаеше какво да мисли. Нямаше логика. Можеше да си я представи като вътрешен човек, за каквато и да е операция. Алекс се беше забъркал в неприятности, но не той ги създаваше. Огледа улицата, но не видя нищо подозрително.

Нямаше много време. Трябваше да го измисли в ход.

Извади мобилния си и се обади на Алекс.

— Само проверявам — рече той. — Всичко наред ли е?

— Да — отвърна Алекс. — Нищо ново. Никакъв пробив. Току-що свършихме за тази вечер. Сара отиде да си купи дрехи.

Не беше казала на Алекс, че отива в „Пърлс“. Бен не беше сигурен какво означава това.

— Искам да направиш нещо — каза той, без да сваля очи от двукрилата врата. — Под най-долното чекмедже в банята има ключ за стая. Наех една допълнителна — 758, точно отсреща е. Използвай го. Не стой там, където си.

— Защо? Случило ли се е нещо?

— Не, всичко е супер. Проявявам благоразумие, наречи го параноя, ако искаш. Просто не искам да знае къде си, докато не се върна.

— Бен, работя с нея. Познавам я. Не е замесена в това.

— Да, всеки мисли, че познава другите. Но знаеш ли какво, долетях от другия край на света, за да ти помогна. Помогни ми и ти, за да не се окаже, че съм пътувал напразно, а?

Последва пауза и Бен си представи как Алекс беснее. Да, да го духа, ако не иска да чуе истината.

— Да, добре — отвърна Алекс.

— Още нещо. Заключи междинната врата и остави всички лампи светнати. И вратите на банята и на гардероба — отворени.

— Нещо друго? — попита Алекс. Бен долови сарказма, но нямаше да позволи брат му да го нервира. Толкова трудно ли беше да разбере, че не иска да се върне в стая, която да не може лесно да провери?

— Кажи ми, че ще го направиш.

— Да, ще го направя.

— Добре. Ще ти се обадя, щом се върна. — Затвори телефона и го пъхна в джоба си.

След малко Сара излезе от „Пърлс“ и пое на юг по „Кълъмбъс“, натам, откъдето бе дошла.

Бен отвори крилото на прозореца.

— Сара! — провикна се.

Сара спря и се огледа. Мина един автобус и тя изчезна зад рева на дизеловия двигател.

— Сара! — провикна се той отново. — Отсреща. На прозореца.

Вдигна глава и го видя. Махна му с ръка.

Бен се огледа отново и не видя нищо нередно. Какво беше намислила? Да го задържи в „Пърлс“, докато някой иде при Алекс? Възможно беше. Добре, брат му беше в безопасност поне засега.

Не можеше да е дошла да го очисти сама. Не, нямаше начин. Можеше да си я представи като агент или нещо от сорта, но не и като човек, който дърпа спусъка. Не я беше възприел по този начин.

Макар че, ако беше сбъркал, наказанието за пропуска щеше да е голямо.

— Качи се горе — рече той.

Алекс се беше прозинал три пъти за един час и последните две прозевки бяха заразителни. Сара го погледна и рече:

— Въртим се в кръг. Стига толкова за тази вечер.

Той я изгледа с непроницаемия си поглед, после изражението му сякаш омекна.

— Права си — рече. — Трябва да тръгнем от друга посока, за да видим какво пропускаме, а това няма да стане без почивка. Гладна ли си?

Беше предвидила въпроса и имаше готов отговор.

— Не, не съм. Ще изляза да си купя някакви дрехи. Ще се видим утре сутринта, нали?

Той кимна.

— Седем много рано ли е?

— Не, става. И без това се съмнявам, че ще спя добре. Всичко е прекалено налудничаво.

Отиде в стаята си през междинната врата, съблече се и си взе един душ. Нещо се надигаше в нея цял ден и ако не се справеше с него, щеше да експлодира.

Денят беше започнал особено, а после си стана направо страшно. Документите от бюрото й липсваха. Странното обаждане на Алекс. После този мъж в кабинета му, който й се стори доста опасен и се оказа брат на Алекс. Когато й казаха какво става, тя се разтревожи, но не се уплаши наистина. Като се връщаше назад, осъзна, че относителното й хладнокръвие се дължеше на неразбиране. Не вярваше, че наистина я грози опасност. Да, разбираше, че вероятно полицията не може да помогне, но се бе съгласила да тръгне с Алекс и Бен и да се опита да разбере какво толкова ценно или опасно има в „Обсидиан“ почти на шега, все едно беше приключение, разнообразие в делника. После Бен се качи отзад в колата при „Четири сезона“ с кръв по лицето, и тя видя репортажа по новините и разбра, че братът на Алекс е човек, който може да убие двама души — явно гангстери — и че за него това беше толкова лесно, колкото за повечето хора да си налеят чаша кафе. Можеше да убива? Беше ги убил. Нямаше друго обяснение.