Бари Айслър - Алгоритъм

Чудеше се дали е така и с другите хора. Дали всички се борят с подобни гадории, когато са притеснени?

Помисли си за миг за Бен, дали изобщо го терзаеше мисълта. Да, точно така. Иронията беше удивителна — човекът, станал причина за всичко това, включително и за случилото се после, вероятно спеше като младенец през нощта.

На Бен започваше да му доскучава в Анкара. Да дебнеш мишена беше едно, той притежаваше търпението на снайперист. Но да чакаш информация беше съвсем друго. Хорт още не можеше да открие нищо за руснака, ако мъжът действително беше руснак, и му бе казал да не мърда оттам, докато не го изяснят. Така че четеше, тренираше по два пъти на ден и посещаваше някои от прочутите исторически забележителности.

Цитаделата в Анкара беше впечатляваща, трябваше да го признае. Изведнъж му се прииска да иде да я види рано сутринта. Намираше се на хълм, висок близо хиляда метра, и градът отдолу оставаше невидим, скрит от маранята. Помисли си за хората, които я бяха построили, вече ги нямаше, но бяха успели да изсекат паметник в планината за времето, с което бяха разполагали.

Сети се за родителите си. Виждате ли? Образовам се. Казах ви, че ще го направя.

Усмихна се. Представата им за образование се различаваше от неговата. Бяха категорично против армията още от момента, в който заговори за нея в гимназията. Баща му искаше Бен, който не показваше като Алекс склонност към науката, да стане адвокат. За по-големия му син, предложението беше толкова привлекателно, колкото идеята за лоботомия и инвалиден стол.

Баща му го беше насилил да кандидатства в колеж.

— Защо да нямаш вратичка? — казваше старецът. — Нека да разполагаш с избор. Има полза да влезеш в добро училище. После винаги можеш да се запишеш в армията като офицер. Така ще имаш всички преимущества и възможности на завършено образование плюс армията.

Бен обаче знаеше какво си мисли старецът му: Докато завършиш колежа, ще си надраснал всичките тези глупости. Просто се опитваше да го държи в правия път достатъчно дълго, за да го заклещи в коловоза.

На футболните мачове и състезанията по борба бяха идвали хора да набират студенти и той знаеше, че има интерес към него от страна на „Станфорд“, „Бъркли“, „Мичиган“, „Пен“ и на още няколко други колежа. Но оценките му не бяха върхът. Реши, че може да кандидатства на няколко места, за да успокои баща си, убеден, че нищо няма да излезе накрая. Тогава можеше да каже: Хей, опитах, но не се получи. Здравей, армия!

За малко да стане. Но баща му беше член на Управата на „Станфорд“, по една случайност се оказа, че това е колежът, който най-много се интересува от футболните умения на Бен, и старият задейства връзките си. Бен беше приет. И тогава баща му запя нова песен: В „Станфорд“ ще е чудесно. Ще можеш да играеш в отбора на един от най-престижните колежи, още първата година ще те изберат. Освен това ще получиш най-доброто образование, ще ти послужи, като станеш офицер в армията.

Бен знаеше, че той има право, но не искаше да ходи в колеж толкова близо до дома. Всъщност искаше да бъде колкото се може по-далеч от вкъщи, през морета и океани. Не можеше да си обясни защо. Не че не обичаше семейството си, а и района на залива на Сан Франциско беше добро място за живеене, пък и „Станфорд“ беше добро училище. Да, можеше да играе футбол и да се бори там, но… просто искаше нещо повече за себе си, нещо ново, нещо, за което чувстваше, че е призван по начин, по който баща му и със сигурност Алекс никога нямаше да бъдат. У него имаше нещо специално, усещаше го, и да ходи в колеж на пет километра от къщата, в която беше израснал… щеше да е грешка. Струваше му се, че така ще предаде себе си, сам не разбираше защо, още по-малко можеше да го обясни на баща си.

Беше решил — няма да ходи в „Станфорд“, нито някъде другаде. Животът си беше негов и той щеше да се запише в армията. Беше говорил със сержанта, който набираше войници, и бе разбрал, че може да си осигури място във военновъздушните сили, откъдето се попълваше рейнджърският батальон, а оттам се стигаше до специалните сили — това, което винаги беше искал, това, за което знаеше, че го бива най-много. Щеше да научи езици, да развие вродените си умения, да преживее приключения, които обикновените хора дори не можеха да си представят. Реши, че ще съобщи новината на родителите си веднага след щатския шампионат. Щеше да се състезава срещу най-добрите борци от Калифорния и сега не можеше да мисли за нищо друго.