Бари Айслър - Алгоритъм

Плака, докато не го задра гърлото и не започна да го боли гърбът, докато се почувства толкова изтощен и изчерпан, че не можеше да усети нищо повече. Тогава стана и бавно огледа стаята още веднъж.

Кейти я нямаше. И щом нещо такова можеше да се случи на Кейти, най-веселия, добрия и жизнерадостен човек, когото Алекс познаваше, Кейти, която харесваше всички и се смееше на всичко и нямаше нито един враг, тогава най-доброто, което можеш да кажеш за вселената е, че е произволна.

Но случайността беше чисто и просто логическа вероятност. Дълбоко в душата си Алекс изпитваше нещо съвсем различно. Беше сигурен до мозъка на костите си, че вселената не е произволна, нито безразлична, камо ли пък добра.

Вселената беше враждебна. В това отношение не можеше да се разчита на никого. И Алекс нямаше да го забрави.

Лежа във ваната близо двайсет минути и тъкмо си мислеше, че му стига, че вече може да заспи, когато чу шум на първия етаж. Стори му се, че е отворът за пощата на входната врата. Напоследък не си беше у дома, когато идваше пощата, но помнеше звука достатъчно добре от детството си. Сега беше по-тих, отколкото си го спомняше — звучеше някак по-крадешком — но въпреки това го позна.

Седна, водата се стече по гърба му. О, я стига! Никой не гледа през процепа за пощата в два сутринта. Просто беше превъзбуден, нали затова седеше във ваната.

Добре. Държеше се глупаво. Въпреки това известно време поседя съвсем неподвижно, като дишаше тихо през устата, нащрек, ослушваше се напрегнато.

Нищо не се чуваше. Определено се държеше глупаво.

Затвори очи и се облегна назад. Остана да лежи още няколко минути.

Чу тихо щракване от долния етаж.

Дъхът му спря. Изправи се и се ослуша.

Минаха няколко секунди. Нищо.

Стара къща е. Подът пука, пантите скърцат. Колко пъти си бил буден в два сутринта и си се ослушвал? Просто къщата звучи така през нощта.

Изпусна дълга въздишка. Боже, наистина беше изнервен. В такъв случай трябваше да остане във ваната цяла нощ.

Чу нов шум. Тихо стържене, триене на гумена изолираща лента по метален праг. Входната врата.

Изведнъж сърцето му заби толкова силно, че чу как ударите отекват в ушите му. За малко да извика: Кой е? — но успя да се въздържи. Кой мислиш, че е тук? — помисли си той, борейки се със страха си.

Крадец. Нямаше друго обяснение. Ако извикаше, можеше да го уплаши. Но ако не го уплашеше…

Без да мисли, се хвана с трепереща ръка за ръба на ваната и безшумно се измъкна от нея. Водата се стичаше по тялото му на пода и Алекс изведнъж замръзна от студ. Трескаво се зачуди какво да използва като оръжие. Ножовете бяха в кухнята. Стиковете за голф в гаража.

Тук, по дяволите! Нещо тук.

Сърцето му биеше като военен барабан. Помъчи се да успокои дишането си.

Имаше разни препарати за почистване в шкафчето под мивката. Не знаеше какви точно, чистачката ги използваше. Но сигурно имаше нещо. Само ако можеше да не вдига шум…

Чу отново звука от гума върху метал. Входната врата. Този път се затваряше.

Алекс затвори бавно вратата на банята и тихо я заключи. Още докато го правеше, разбра, че няма смисъл. Беше просто обикновено резе, можеше да го отвориш с всичко. Но не му пукаше. Искаше някаква преграда, каквато й да е. Не посмя да светне лампата — щеше да се види под вратата и вероятно отстрани, по краищата.

Коленичи пред шкафчето и го отвори. Вътре беше тъмно. Опипа наоколо, ръцете му трепереха. Тоалетна хартия. Сапун. Пластмасово шише.

Извади го и го завъртя, за да види етикета. Препарат за почистване на тоалетни чинии.

Остави го настрани, мислеше. Хайде, хайде…

Още една бутилка. Някакъв прах за търкане.

Пресегна се отново, ръцете му трепереха толкова зверски, че се страхуваше да не събори нещо и да се издаде.

Препарат против плесен. Това значеше белина, нали? Опита се да прочете етикета, но не можа да различи малките букви в тъмното. Разви пръскалката и подуши. Веднага дръпна глава назад и едвам сподави кашлицата си. Миришеше на чиста белина.

Стана и се огледа в какво да я налее. Нищо. Нямаше дори чаша. В тази баня използваше само ваната.

Нещо просветна в процепа на вратата. Лъч от фенерче прорязваше мрака. Разбра, че затварянето на вратата беше глупост. Така се издаваше къде е.

Усети, че се парализира. Не можеше да мисли.

Моля те. Моля те, хайде…

Отново коленичи и опипа вътрешността на шкафа. Четка за търкане. Още тоалетна хартия…

Пръстите му докоснаха нещо студено и твърдо. Извади го. Чаша, голяма керамична чаша за кафе. Чистачката явно я беше прибрала вътре, част от работните й инструменти, сигурно плакнеше ваната или кой знае.