Бари Айслър - Алгоритъм

Това бяха двата най-хубави дни в живота му.

И после. И после. И после.

Пропъди мисълта от главата си. Родителите му поне му мислеха доброто. Шибаният Алекс обаче така и никога не каза: „Няма проблем, Бен“ или „Вината не беше твоя, Бен“ или „Знам колко много страдаш и ти за всичко това, братко“.

Е, да върви по дяволите. Последно го беше чувал, докато още учеше право. Преди това беше завършил някаква компютърна докторска програма. Всичките тези научни степени — и какво толкова постигна? Всъщност дори не напусна дома им. Сигурно вече беше станал богат адвокат, от онези невежи неблагодарни юпита, които никога не си цапат ръцете и гледат отвисоко на войниците. Единственото хубаво в това, че родителите му и Кейти си бяха отишли, беше, че вече нямаше нужда да се разправя с Алекс. И никога повече нямаше да го направи.

Следобеда Алекс бе отделил толкова много време на „Обсидиан“, че се наложи да стои до среднощ, за да навакса с другата си работа. Отправи се директно към леглото, щом се прибра у дома, но не можа да заспи. Въртя се и се мята близо час, но така и не му се приспа. Накрая реши: майната му, ще си взема една гореща вана. Понякога това помагаше.

През прозорците влизаше слаба лунна светлина, така че не запали лампите. Пусна крана, после се отпусна и седна, стискаше зъби и се мръщеше, докато горещата вода покри краката му и стигна до корема.

Затвори крана и помещението изведнъж притихна, само звукът от последните капки, които падаха от него във водата, нарушаваше тишината подобно на заглъхващ метроном.

Плисна малко гореща вода върху порцелана зад себе си, за да го стопли, след това се облегна назад. Плъзна се надолу, докато брадичката му не докосна водата, и затвори очи. Мислеше си колко му е хубаво и че точно от това има нужда. След няколко минути капките спряха да падат и настана пълна тишина.

Почувства се странно, като се сети, че това е същата вана, в която майка му ги къпеше като деца. Някои, щяха да сметнат за странен и факта, че той все още живееше в къщата, в която беше израснал, и вероятно щяха да са прави. Дори не отиде да учи в друг град, като студент смени адреса си, местейки се в различни стаи на общежитието, което в ретроспекция му изглеждаше като почивка, ваканция далеч от тази къща, единствения му истински дом. Понякога си мислеше, че трябва да рискува повече, да опитва нови възможности. Но след случилото се с баща му и когато майка му се разболя, за какви нови възможности можеше да става дума? А колкото за живеенето в тази къща, ами да, можеше да се каже, че това е най-безопасното решение. Но от друга страна, след всичко случило се тук, и за това се искаше доста смелост.

След погребението на Кейти двамата с Бен продължиха да ходят на училище. Алекс се съсредоточи върху уроците си, Бен оставаше всеки ден след училище на пистата или на игрището. Липсата на Кейти беше огромна — потискаща, постоянна, почти физическа сила, празнота, която засягаше всичко в живота им. Якето на Кейти на закачалката във фоайето бавно събираше прах. Шампоанът на Кейти в банята — нивото на кехлибарената течност в бутилката си стоеше същото. Празният стол на Кейти ги гледаше на масата за вечеря. Алекс си мислеше, че от тук се е родила идеята за призраците, това означаваше да живееш в къща, пълна с духове.

Някои от разправиите, които чуваше, бяха за това какво да правят с вещите на Кейти. Един ден се прибра у дома и завари стаята й празна — бюро, стол, гол матрак и легло. Алекс затвори вратата зад себе си и провери гардероба, чекмеджетата. Нямаше нищо. Все едно Кейти просто се беше… изпарила.

Огледа се втрещено из празната стая. Спомни си как веднъж като момче беше счупил ръката на един от войниците на Бен, които той изрично му бе забранил да пипа. Ужасен, беше отишъл при Кейти. Спомни си как му се усмихна, как избърса сълзите му и му помогна да го залепят. И да, разбира се, че няма да каже, дори и на мама и на татко, честна дума! И когато Бен все пак разбра и обвини Алекс, Кейти каза, че тя е виновна, че тя е счупила играчката. И Бен не се разсърди. Алекс се почуди дали той беше разбрал — в крайна сметка за какво й е на Кейти войник? — и си помисли, че вероятно Бен просто не можеше да се сърди на Кейти. Тя беше като силово поле, което спира гнева, омразата и обвиненията.

Падна на колене до леглото, зарови лице в оголения матрак и взе да повтаря разплакано името й. Къде беше тя? Как можеше да си е отишла, след като дори нямаше доказателство, че изобщо е била тук? Невъзможно беше. Не го проумяваше.