Бари Айслър - Алгоритъм

Беше осми в класирането, което означаваше, че през първия рунд щеше да се бори с най-добрия, непобедимо момче на име Мусамано, яко като биче, никой не предполагаше, че Бен ще оцелее дори до полуфиналите. Но той беше мислил много какво знаят противниците му за него, какво ще очакват. Беше известен с две хватки: ключ на ръката и вълчи капан, биваше го, но не беше кой знае какво. Стандартен. Леко предсказуем. Почуди се какво ли ще стане, ако спретне няколко номерца на противника си.

Замисли се какво би направил, за да притисне някого, който се бори като него. Дръж си ръцете изпънати, помисли си. Длани на тепиха, главата горе. Така няма начин да ти приложат нито ключ, нито вълчи капан.

Но отбраната в тази поза си има други слабости, нали така? Колкото повече се замисляше, толкова повече се убеждаваше, че може да изненада противниците си, като атакува с люлка отблизо или отдалече, нямаше значение. С ръце, опрени на земята и вдигната глава, опитвайки се да избегнат очаквания вълчи капан или ключа, щяха да бъдат уязвими.

Не искаше никой да разбере какво прави, затова тренираше новите си хватки само у дома с баща си или с Алекс. Баща му не беше много търпелив, но се опитваше да се държи на ниво. Алекс беше прекалено дребен и неопитен, но Бен можеше да го използва като чувал за тренировка. Казваше му какво да прави и как да се движи, да се изплъзва и да се съпротивлява. Алекс се жалваше, че килимът го жулел, но трябваше да му се признае, че никога не отказваше. И когато дойде първият ден на състезанието, Бен се почувства готов.

Мусамано го свали веднага на земята и седя върху него през останалото време. Но в началото на втория рунд той беше отгоре и Мусамано застана на колене, за да отбие атаката му, точно както се беше надявал. Бен го стисна през главата с лявата си ръка, а с дясната го сграбчи от вътрешната страна на дясното бедро и го изви навън по посока на часовниковата стрелка. Изненада го с това усукване. Дясната ръка на Мусамано подаде и една четвърт от стабилността му си отиде. Бен чу рева на публиката и усети нов прилив на сили: получаваше се! Но не се поддаде на възбудата. Още не беше готов.

Изви се навън още по-яростно и стегна още по-здраво хватката около главата му, толкова здраво го беше стиснал, че усещаше зъбите му през бузата му върху ръката си. Мусамано изстена и изпъна десния си крак, за да направи мост, и ето че моментът настъпи, сега или никога. Бен пъхна дясната си ръка зад дясното му коляно и смени посоките, прехвърли се през гърба на Мусамано и се приземи от дясната му страна. Сграбчи с дясната си ръка лявата му китка, заби глава в дясното му слепоочие и се опита да го завърти надясно. Усети как Мусамано се напряга с всички сили в обратната посока и за миг си помисли, че губи опора и ще изпусне хватката си. Но после Мусамано полетя, мина над него и се стовари върху тепиха, раменете му опряха земята, беше успял с люлката. Бен чу отново рева на публиката, този път още по-силен, Мусамано се напъна и се изви нагоре, но той го натисна още по-здраво, приковавайки раменете му към тепиха, натискаше с всички сили.

Подпъхна коляното си под кръста на Мусамано и изскърца със зъби, държеше го здраво. Ревът на публиката стана оглушителен, не само виковете, но и тътенът от хиляди тропащи крака отекваше през пода и стените, но на Бен всичко му се струваше като в мъгла. Може и да беше чул свирката, но тя не означаваше нищо за него, той продължаваше да натиска рамото на Мусамано към постелката, душеше го, мъчеше се да го тушира или да го убие, не му пукаше кое от двете. После усети силни ръце да го дърпат, да го откъсват и чак тогава осъзна, че е успял, беше туширал Мусамано. Всичко свърши, беше победил.

Отпусна хватката си и се изправи на крака. Ръцете му трепереха. Публиката беше пощуряла. Дори обичайно сдържаните му родители бяха станали на крака и размахваха стиснати юмруци над главите си, викайки с пълно гърло. Алекс и Кейти скачаха и крещяха. Бен се ухили и погледна към Мусамано. Борецът се изправяше бавно на крака. Изглеждаше стъписан. Изглеждаше сразен.

Реферът ги хвана за китките, заведе ги до средата на тепиха и вдигна ръката на Бен. Публиката отново пощуря. Бен не можеше да спре да се усмихва. Беше успял. Беше победил Мусамано. Чувстваше се като повелител на света.

След неочакваната му победа във втория рунд останалите му съперници се бяха побъркали от страх. Виждаше го в очите им и в стойката им в мига, в който стъпваха на тепиха. Той беше човекът, победил Мусамано, за бога, и макар да беше учил, че ако А може да бие Б, и Б може да бие В, А може да бие В, представлява логическа измама, знаеше, че вътрешно хората продължават да са убедени в това. Тушира всеки, който му се изпречеше на пътя до края на турнира. Никой не можа да го спре.