Бари Айслър - Алгоритъм

Тръгна по коридора към кабинета му и надникна вътре, но него го нямаше. Секретарката му Алиса я видя и каза:

— Наложи се да иде до полицейския участък.

Сара повдигна вежди.

— Полицейският участък ли? Заради Хилзой ли?

Алиса поклати глава.

— Не каза.

Сара кимна и отвърна:

— Никога не казва, нали?

Тръгна си, помисли си дали да не си вземе нещо от кафето на фирмата. Да, така май щеше да е най-добре.

Алекс беше в офиса в шест часа на другата сутрин. Не можа да спи добре, но поне беше измислил план за действие. Първата стъпка беше да провери в патентната служба. Директорът на Технологичен център 2130 — изследователския отдел, който отговаряше за компютърните кодове и сигурността — беше станфордски възпитаник на име Ханк Шифман, с когото Алекс се сприятели, докато учеха. Да имаш вътре приятел като Ханк беше голямо преимущество — той бе достатъчно умен, за да схване какво представлява „Обсидиан“, и беше наясно със странните прийоми на работа на патентното ведомство. Ханк и 2130 още не бяха получили официално молбата, но той държеше неофициално в течение Алекс как вървят нещата, тъй като молбата първо пристигаше в Службата за първоначално разглеждане на патентите. Последно Алекс бе чул, че молбата е препратена към Министерство на отбраната за проверка, свързана с националната сигурност. Проверката беше рутинна процедура за кодираща програма и освен ако от министерството не решат да я засекретят — голяма разправия, но слава богу, малко вероятно — молбата скоро щеше да я премине и да бъде предадена за официално разглеждане в отдела на Ханк.

Във Вирджиния, където се намираше патентната служба, сега беше девет часът. Алекс позвъни на Ханк и се свърза с гласовата му поща.

По дяволите! Приятелят му винаги ходеше рано на работа. Добре де, можеше да е в тоалетната или да е отишъл някъде.

Съобщението гласеше да натиснеш 0, ако искаш да говориш с оператор. Алекс искаше. След малко една жена попита:

— Към кого да пренасоча обаждането ви?

— Опитвам се да се свържа с Ханк Шифман.

Настъпи пауза. Жената каза:

— Бихте ли изчакали една секунда?

След малко се обади друга жена, гласът й беше по-гърлен от този на първата, тонът — по-делови.

— Здравейте, обажда се Джейн Хамшър, директор на отдел „Компютърна архитектура, софтуер и информационна сигурност“. Мога ли да попитам с кого разговарям?

Алекс се замисли за миг. Ханк му даваше нелегално информация, не искаше да създава неприятности на приятеля си.

— Казвам се Алекс Тревън — отвърна той. — Приятел съм на Ханк от „Станфорд“.

Последва пауза, после жената каза:

— Разбирам. Съжалявам, че се налага аз да ви го съобщя, но Ханк почина вчера.

На Алекс му трябваше доста време, за да се увери, че е чул правилно. Превърташе думите на жената в главата си, опитвайки се да проумее казаното. Не можа.

Най-накрая заекна:

— Какво… какво се е случило? Как?

— Явно е получил инфаркт.

Алекс си представи Ханк, вегетарианец и истинска хала на корта за скуош.

— Но… Ханк беше напълно здрав. Искам да кажа, никога не съм познавал толкова здрав човек.

— Знам, за всички ни е голям шок. Изглежда е било нещо вродено, все още се опитват да разберат. Той ще липсва на всички ни. Беше добър човек и много способен.

Щеше да се измъкне. Алекс си помисли: Е, няма от какво да го пазя, щом в мъртъв, и каза:

— Работата е там, че Ханк ме… държеше в течение за една молба за патент на кодираща програма от името на мой клиент. Дали някой друг може да ми каже какво става?

Настъпи пауза.

— Ханк ли я разглеждаше? — попита жената, тонът й беше подозрителен.

— Не, още не беше дадена за разглеждане. Доколкото знам, е в Службата за първоначална оценка на патентите и подлежи на одобрение от Министерството на отбраната…

— Щом министерството даде разрешение, Службата за първоначална оценка ще я предаде на някой технологичен отдел, вероятно на 2130, както разбирам от описанието ви. Тогава ще се свържем с вас.

По дяволите, това не беше съчувствието, което се надяваше, че заслужава един опечален приятел.

— Добре — отвърна Алекс. — Благодаря ви.

— За нищо. И още веднъж моите съболезнования.

Затвори. Време за План Б. Неприятното беше, че след смъртта на Хилзой вече беше преминал към План Б. И той, по всичко личеше, не вървеше добре.

Първо Хилзой, после Ханк. Невероятно. Сякаш „Обсидиан“ беше прокълнат.

Замисли се какво да прави сега. Все пак трябваше да разбере кой ще наследи правата за патента, ако — когато — бъде издаден. Освен това да запретне ръкави и да направи пълна оценка на технологията — ползите, ограниченията, всички възможни приложения на различни потенциални пазари. Преди Хилзой сам хвалеше „Обсидиан“ като нещо, около което можеш да изградиш цяла компания. Сега, когато го нямаше, Алекс трябваше да говори вместо него.