Карин Герхардсен: Джинджифиловата къща

Хьоберг инстинктивно усещаше, че мъжът казва истината. Същевременно опитът му и отпечатъците от обувките в градината на Ингрид Олсон говореха друго. Нима беше някакво странно съвпадение? От друга страна, пръстовите отпечатъци определено не принадлежаха на Томас Карлсон. Това поне бе красноречиво.

Изведнъж изплуваха думите на Томас Карлсон, казани преди часове: „Опасявах се да не се случи нещо с нея“. Сети се, че Ленарт Йосефсон спомена за непозната жена, влязла в къщата на Ингрид Олсон.

Хьоберг така рязко скочи от стола, че той отлетя назад и с трясък се стовари на пода. Тримата мъже го зяпнаха удивени, но сега нямаше време за обяснения.

— Уреди да го върнат в затвора и веднага ела в кабинета ми — нареди той на Санден.

Санден звънна на рецепцията и помоли Лотен да прати полицай в стаята за разпит. Униформената пристигна незабавно и получи указания да отведе Томас Карлсон в затвора. Изпълнил задачата, Санден се втурна към кабинета на Хьоберг. Завари колегата си да инструктира Ериксон и Хамад да вземат служебните си пистолети.

След по-малко от пет минути четиримата офицери прекосяваха с кола моста „Сканстул“ с пуснати сирени. Хьоберг бе поискал и подкрепление, затова и други коли пътуваха в същата посока. Хамад караше немаркираната полицейска кола. Хьоберг седеше до него, а Ериксон и Санден бяха отзад.

— Какво точно стана по време на разпита? — поинтересува се Хамад.

— Още от самото начало твърдеше, че се тревожи за Ингрид Олсон — отвърна Хьоберг. — Не му повярвахме. Също така упорито отхвърляше всички обвинения. Независимо, че Ленарт Йосефсон звънна да съобщи как непозната жена влиза в къщата на Ингрид Олсон, ние пак не предприехме нищо. Всичко това може да ни струва скъпо.

— Но трябва да е той — настояваше Хамад. — Той е, естествено!

— Възможно е, но инстинктът ми подсказва друго: Томас Карлсон говори истината. Не бива да рискуваме. Трябваше да се досетим за това преди. Вече може и да е късно.

— Но той защо преследва Ингрид Олсон? — не успяваше да проумее Хамад.

— Тя — поправи го Хьоберг. — Според мен е жена. Ингрид Олсон е извършила смъртен грях.

От полицейския участък до офиса на Хадар Розен се стигаше пеша. Петра Уестман обаче отиде до там с кола, а след срещата смяташе да се прибере вкъщи.

Като цяло имаше високо мнение за Розен. Интелигентен човек. На срещите им предимно слушаше и оставяше Хьоберг да дърпа конците. В някои случаи изказваше противоположно мнение, ала накрая винаги намираха общ език. Но Хадар Розен, с високия си ръст и винаги сериозно изражение, я караше да се чувства като ученичка. Малцина имаха подобно въздействие върху Петра Уестман и това положение не я радваше. Особено сега, когато бъдещето й се намираше в неговите ръце. С дълбоко безпокойство потропа на вратата на прокурора.

— Да — изръмжа той отвътре.

Петра не разбра дали да се представи, или направо да влезе. Поколеба се и избра второто. Той работеше на компютъра и не вдигна поглед. Тя прецени за нормално в този случай да седне на един от столовете за посетители и да го изчака да си свърши работата.

Най-после той я погледна, но изражението му не издаваше нищо. Стана, заобиколи бюрото и я изгледа изпитателно, без да каже нищо. През живота си не се бе чувствала така нищожна. Най-накрая той заговори:

— Вчера следобед Педер Фрик е бил арестуван по подозрение за изнасилване на двайсет и три годишна жена в Малмьо през 1997 година и на трийсет и осем годишна жена в Гьотеборг през 2002.

Сърцето на Петра подскочи.

— Обвинението ще бъде разгледано в сряда. ДНК-пробите от двете изнасилвания и неговите съвпадат.

Петра въздъхна облекчено. Прокурорът продължи със същия делови тон:

— При обиска във вилата на Фрик полицията откри множество видеозаписи на други изнасилвания.

Петра сепнато си пое дъх.

— От загриженост за теб настоях първо на мен да предоставят правото да видя записите. Не фигурираш в тях.

Преди да успее да каже каквото и да било, мобилният й иззвъня. Извади апарата и видя, че номерът е блокиран.

— Извинявай. Трябва да отговоря. Може да е Хьоберг.

Прокурорът кимна. Докато провеждаше разговора си, я изучаваше внимателно. Не беше Хьоберг, а лаборантът Хокан Карлберг.

— За да сме сигурни, реших да направя ДНК анализ на спермата и в другия презерватив — обяви той с тон, какъвто тя не очакваше. — Съжалявам, Петра, но не се оказа на Педер Фрик. Този път нямаме съвпадение с ДНК от предишно престъпление.