Даян Сетърфийлд - Тринайсетата приказка

Сибил, извадена така грубо от непълното изпадане в екстаза на удоволствието, бавно дошла на себе си.

— Трябва да знаеш, че гъделичкането — обяснила Изабел, — е много по-хубаво, ако го прави приятелят ти.

А когато Сибил попитала своята нова приятелка: „Ти откъде знаеш?“, Изабел имала готов отговор.

— От Чарли.

Докато момчетата се върнат с обувките и шала в ръце, Изабел вече била постигнала своята цел. Сибил, доста разчорлена, с раздърпана пола и фуста, гледала Чарли с жив интерес.

Чарли бил равнодушен към погледите й и гледал само Изабел.

— Знаеш ли колко са еднакви Изабел и Сибил? — рекла безгрижно Изабел. — Имам предвид звученето на имената. Почти не се различават, не мислиш ли? — тя отправила един остър поглед към брат си, опитвайки се да го накара да проумее. — Роланд и аз ще се разходим малко по-навътре, но Сибил е уморена. Ти ще останеш с нея — и хванала Роланд за ръката.

Чарли погледнал равнодушно Сибил и най-сетне забелязал раздърпаните й дрехи. Тя също го погледнала, очите й били широко опулени, а устата леко разтворена.

Когато се обърнал към мястото, където била Изабел, нея вече я нямало. Само смехът й се чувал в тъмнината. Нейният смях и ниското ръмжете на Роланд. О, той щял дай го върне по-късно! На всяка цена. Тя щяла да си плати за това. Но за момента трябвало по някакъв начин да даде отдушник на чувствата, които го измъчвали. И Чарли се обърнал към Сибил.

Лятото било изпълнено с пикници. А за Чарли — с момичета. Но за Изабел имало само Роланд. Всеки ден тя се измъквала от погледа на брат си, успявала да избяга от хватката му и изчезвала с колелото си. Чарли не успял да открие къде се среща двойката, бил твърде бавен да я последва, докато тя летяла с велосипеда. Колелетата се въртели бързо, косата се развявала зад гърба й. Понякога се връщала чак когато паднел мрак, понякога въобще не се връщала. Когато Чарли й се карал, тя се смеела и му обръщала гръб, сякаш не съществувал. Той се опитвал да я набие, да я осакати, но Изабел непрекъснато го избягвала, измъквайки се от ръцете му като вода през пръсти и той осъзнал, че игрите им досега всъщност са зависели единствено от нейните желания. Колкото и голяма да била силата му, нейната бързина и хитростта й помагали всеки път да му се изплъзне. Като глиган, разярен от пчела, Чарли бил безсилен.

Понякога тя великодушно отговаряла на молбите му. За час или два се подчинявала на неговата воля, позволявайки му да се наслади на илюзията, че всичко е както преди. Но Чарли скоро разбрал, че е само заблуда и отсъствието й станало още по-мъчително.

Той забравял болката си само временно, в обятията на различни момичета. Известно време сестра му проправяла пътя и уреждала срещите му, но посвещавайки се на Роланд, постепенно оставила Чарли да се оправя сам. На него обаче му липсвали изтънчеността и хитростта на Изабел; случил се един инцидент, който можел да се превърне в скандал, и обезпокоената и ядосана Изабел го нахокала и му казала, че би трябвало да си избере друга категория жени. Така че горкият Чарли се отказал от щерките на дребните аристократи и се обърнал към дъщерите на налбантите, фермерите и горските.

Колкото и често да се случвали, тези мигове на забрава били мимолетни и бързо отлитали. Шокираните, пълни със страх очи, насинените ръце и облените с кръв бедра се изтривали от паметта му в момента, в който се отвърнел от тях. Нищо не можело да докосне голямата страст в живота му: чувството му към Изабел.

Една сутрин към края на лятото Изабел прелистила белите страници на своя дневник и преброила дните. Сетне затворила книгата и я върнала замислено в чекмеджето. Когато взела решение какво да прави, слязла долу в кабинета на баща си.

Джордж вдигнал очи.

— Изабел! — бил приятно изненадан да я види. Откакто започнала да излиза по-често, той бил особено благодарен, когато идвала да го види както сега.

— Скъпи татко! — тя му се усмихнала.

Джордж доловил блясъка на нещо непознато в очите й.

— Има ли нещо?

Вдигнала поглед към тавана и продължила да се усмихва. Без да го погледне, Изабел му съобщила, че напуска къщата.

В началото Джордж не разбрал какво му казва. Почувствал как пулсът бие в ушите му. Зрението му се замъглило. Той затворил очи, но вътре в главата му избухвали вулкани, сблъсквали се метеорити и се взривявали с невиждани експлозии. Когато пламъците утихнали и във вътрешния му свят не останало нищо друго, освен тишина, една огромна опустошителна тишина, той отворил очи.