Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Най-после ни оставиха насаме… — въздъхна и от лицето му сякаш падна някаква маска — то изведнъж се състари и на него се изписа умора и загриженост.

В самолета беше успял да дремне, но безпокойството продължаваше да го терзае. Панислямската групировка „Щитът с полумесеца“ не излизаше от мислите му. Страните от Третия свят, които мразеха Съединените щати, а покрай тях — и Великобритания, не бяха никак малко. Те живееха с убеждението, че капитализмът и глобализацията са две злини, които ще съсипят природата и поминъка на местното население, и смятаха, че САЩ и Великобритания проявяват пълно незачитане на техните обичаи и културни традиции. И Питър не можеше да не признае, че това не беше далеч от истината. Самият Уинстън Чърчил, многоуважаемият тори, беше заявил предизвикателно, че правителството му няма да се съобразява с „прищевките“ на туземците. В резултат ширещата се бедност в цели райони на света заплашваше да породи вълна от насилие. Терористичната групировка „Щитът с полумесеца“ беше типичен пример за това.

Гласът, който го изтръгна от унеса му, не беше на Марти:

— Толкова ли не можахте да ме изчакате?

Питър автоматично посегна към оръжието си и рязко се извърна. Когато видя на прага Ранди Ръсел, на лицето му се изписа облекчение. Тя току-що се беше легитимирала и държеше документите си в ръка.

— А мога ли да попитам къде се дяна? — смъмри я Питър.

Ранди се приближи и му разказа за приключенията си, откак се разделиха. Беше свалила екзотичните дрехи на танцьорка на фламенко и косите й не бяха разпилени по раменете, а събрани в конска опашка. Беше облечена в широки ленени панталони, бяла риза и черно, елегантно сако.

— … Разминали сме се за малко — завърши най-после тя. — Стигнах на летището десет минути след като самолетът беше излетял.

— Джон се беше притеснил не на шега — ухили се Питър. — Ще се зарадва да те види… Колкото до мен, аз си те познавам и не се съмнявах, че ще се оправиш. Та, казваш, Абу Ауда бил един от ръководителите им? — той изведнъж стана сериозен. — Твърде вероятно е да ги финансира някой от нигерийските военни барони. Изобщо тази работа започва все повече и повече да не ми харесва.

— И на мен — призна Ранди. — А най-тревожното е, че до два-три дни ще се случи нещо. Доколкото разбрах, вече имат готовност.

— Значи и ние трябва да побързаме. Успя ли да говориш с шефа си?

— Не, не още. Исках първо да видя Марти. Как е той?

Питър въздъхна.

— В момента — не много добре. Но може скоро да се събуди… Ще изчакам и ако имаме късмет, може и да научим нещо…

Ранди седна на стола до леглото на Марти, вгледа се в пълничкото, по детски отпуснато в съня си лице и го целуна по бузата. После взе ръката му в своята и я задържа. Кожата на Марти беше топла — това все пак беше някакъв признак на живот, и тя заговори, обнадеждена:

— Здравей, Марти. Аз съм Ранди. Знаеш ли, не изглеждаш никак зле — все едно си заспал и всеки момент ще се събудиш и ще започнеш да се заяждаш с Питър…

Но Марти дори не помръдна в съня си, а лицето му беше ведро, без нито една бръчица, все едно цял живот си беше живял безгрижно. Но всъщност това съвсем не беше така. След като проблемът с вируса на Хадес беше разрешен, Марти се беше завърнал в самотното си бунгало във Вашингтон, скрито от любопитни погледи не по-зле от замъка на Спящата красавица и охранявано по-зорко и от крепост. Беше оставил зад гърба си омразните стрелби и преследвания, но му предстоеше да се сблъска с изискванията на ежедневието — също нелека задача за някой, който страда от синдрома на Аспергер.

Когато Ранди го беше посетила за пръв път, той я накара да се върне на входа и да се легитимира, въпреки че я виждаше през охранителната камера. Но след всички тези формалности той отключи решетките, спусна се към нея и я притисна в непохватна, мечешка прегръдка. Беше се оградил отвсякъде с решетки, а прозорците на бунгалото бяха скрити от плътни завеси.

— Рядко посрещам гости — обясни той, но веднага влезе в ролята си на домакин. — Ще пийнеш ли кафе? Имам и домашни бисквити…

Като изключим свръхмощния компютър и всевъзможните електронни съоръжения с неизвестно за Ранди предназначение, обстановката в дома му бе повече от скромна и по нищо не личеше, че тук живее мултимилионер. Ранди знаеше от Джон, че Марти е проявил гениалните си способности още на петгодишна възраст и че има две докторски степени — по квантова физика и математика и по литература.