Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Значи така — започна генералът с гръб към Смит. — Да речем, че е било създадено някакво устройство, което е в състояние да контролира електронния софтуер и хардуер в световен мащаб, включително и да прониква в закодирани програми и командни системи, да задейства изстрелването на балистични ракети и изобщо — да дава инструкции от подобен род. Нали до това се свеждат нещата?

— Във военно отношение, да — кимна Смит.

— Това е, което ме интересува за момента. — Генералът съзерцаваше купестите облаци, покрили небето, като че ли се питаше дали някога слънцето ще се покаже отново. — По всичко личи обаче, че създателят на това свръхмощно устройство е мъртъв, а записките му — унищожени от пожара. Никой досега не е поел отговорността за експлозията, което, макар и да не е типично за терористична акция, понякога се случва.

Генералът замълча, а в изправения му гръб се долавяше известно напрежение, като че ли очакваше коментар от страна на Смит.

— Не бива да забравяме убиеца, изпратен тази сутрин в болницата при доктор Целербах — допълни картината Смит.

— Така е — Хенц рязко се извърна, притегли един от елегантните столове, седна срещу Смит и го изгледа, както само генералите умеят. — Казахте ми. Аз също имам някои новини за вас. Президентът ми е наредил да ви взема под крилото си и да ви оказвам пълно съдействие, така че не смятам да го разочаровам. И така, ето какво са открили досега моите хора и агентите на ЦРУ: в нощта на експлозията на улица „Волонтер“, откъм новото крило на института „Пастьор“, е бил паркиран черен микробус. Минути преди взрива той е бил забелязан да тръгва. Между другото, знаете ли, че Шамборд е имал помощник, един млад лаборант?

— Да. Разбрах, че в момента се издирва. Открили ли са го?

— Да. Мъртъв. Самоубил се е снощи в евтин хотел в покрайнините на Бордо. Странното е, че е щял да прекара отпуската си в едно рибарско селце на крайбрежието, рисувайки. Шамборд го бил посъветвал да се поразтовари малко, много се бил преуморил напоследък, и явно това е била представата на младежа за почивка. Но изведнъж се озовава в някаква мизерна дупка от другата страна на реката. Питам се защо?

— Сигурни ли са, че е било самоубийство?

— Поне така казват. Но по сведения на ЦРУ собственикът на хотела бил забелязал младежът да носи някакво куфарче при пристигането си. Което му направило впечатление, защото повечето от гостите на така наречения му „хотел“ не носели почти никакъв багаж. Младежът е бил сам, без компания. Но след предполагаемото самоубийство в стаята му не е открито куфарче.

— Смятате, че си имаме работа със същите хора и че те са направили така, че да изглежда като самоубийство, за да вземат куфарчето?

Хенц рязко се изправи и отново се озова на любимото си място до прозореца.

— Ваша грижа е да проучите нещата и да направите съответните заключения. Мога само да ви кажа, че според ЦРУ в това самоубийство има нещо съмнително, докато Сюрте дават вид, че за тях случаят е ясен.

— Помощникът на Шамборд може и да е знаел до какъв етап е била стигнала работата, но това само по себе си не е достатъчна причина за убийство — замислено каза Смит. — Така или иначе, след смъртта на Шамборд и всички онези слухове трябва да действаме, изхождайки от предположението, че молекулярният компютър вече е бил създаден. Значи е възможно да е имало още нещо… Може би наистина са искали да вземат куфарчето. Но защо? Да речем… че е съдържало някакви бележки… може би дори записките на самия Шамборд? Във всеки случай нещо, което е представлявало интерес или потенциална заплаха за някого.

— Именно. — Хенц се извърна и впери поглед в Смит. — А случилото се на остров Диего Гарсия би трябвало да ни наведе на мисълта, че е твърде възможно някой да държи в ръцете си не друго, а изобретения от Шамборд молекулярен компютър.

— По-точно неговия прототип.

— Тоест?

— Нещо доста по-обемисто и не толкова компактно. С много стъклария, жички и тръбички. Това е първообразът, който впоследствие ще придобие търговски вид — значително по-изчистен и олекотен.

— Но прототипът върши същата работа, нали?

— В ръцете на добър оператор — кимна Смит.

— Ясно. — Генералът звучеше навъсено. — И какво, ако някой вече разполага с подобно устройство, а на нас ни хвърля само прах в очите?

— Тогава положението не е никак розово.

— Е, след като и сам сте наясно с това, предполагам, че ще предприемете нещо?

— Ще направя всичко възможно…