Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

— Целербах е наша грижа — увери го Мавритания. — Вие съсредоточете вниманието си върху полицейското разследване относно самоубийството на помощника на Шамборд. Имайте предвид, че много хора ще се ровят в тази история и ще задават въпроси. Как върви разследването до момента?

У Мавритания имаше нещо змийско, хлъзгаво, което плашеше и в същото време отвращаваше Бонард, но пък какво друго беше очаквал? Нали, за да осъществи целта си, имаше нужда от някой като него — безмилостен, опитен и хладнокръвен; някой, който се ползва с авторитет и огромно влияние в подземния свят. Противен или не, Мавритания му беше необходим и може би беше редно да проявява към него повече уважение.

— Доколкото разбрах, помощникът на Шамборд се е уплашил и е избягал, когато видял вашите хора. След което спрял да зареди бензин на една крайпътна бензиностанция и, по думите на работниците, вече бил разбрал за смъртта на Шамборд и изглеждал много разстроен. Явно не е могъл да превъзмогне загубата…

— Хмм. Това ли е всичко?

Бонард кимна. За какъв се мислеше този човек, който все повече му лазеше по нервите?

— Не сте ли притеснен от този факт?

— Защо? „Липсата на новини е добра новина“ — хладно се усмихна Бонард.

Мавритания сбърчи нос.

— Голяма заблуда… Мълчанието не винаги е злато! Чудя се как вие, европейците, сте в състояние да се самозалъгвате до такава степен… За един добър детектив, а вашата полиция разполага с такива, не е трудно да подуши едно нагласено самоубийство. Съветвам ви да си направите труда да се поинтересувате в каква насока работят, защото е повече от ясно, че не са се задоволили с подобно обяснение!

— Ще се поинтересувам — сухо каза Бонард и се надигна.

Мавритания го спря с рязък жест и Бонард неохотно се отпусна на ниската табуретка.

— Още нещо, капитане. Какво знаете за този приятел на Целербах?

Бонард закъсняваше за работа и започваше да губи търпение.

— Подполковник Джонатан Смит е доктор на медицинските науки. С Целербах са стари приятели, израснали са заедно в щата Айова — издекламира той на един дъх. — Информацията е потвърдена от сигурен източник.

— Да, но съдейки по поведението му при опита за убийство, нашият доктор притежава и друга умения… Смея да твърдя, че е реагирал доста… професионално.

— Не може да се отрече.

— Освен това е бил въоръжен. Възможно ли е да е… нечий агент?

— Със сигурност не и на ЦРУ или на МИ-6. Техните хора, поне тези, които действат на територията на Европа, са ми известни. Смит е американец, така че изключваме и възможността да е руски агент. Имам сведения, че се занимава с научна дейност и работи във военномедицински изследователски център. Имам връзки в американското разузнаване, така че достоверността на тази информация е гарантирана.

— Не съществува стопроцентова сигурност — хладно отбеляза Мавритания. — В разузнаването са изпечени лъжци. Това им е работата.

— Моите хора са проверени. Освен това съм засякъл информацията.

— Може да е агент на организация, за която нямаме сведения.

— Изключено. Ако Второ бюро няма сведения за някоя организация, значи тя не съществува.

— Много добре — плавно се надигна от мястото си Мавритания. — И все пак дръжте американеца под око.

Капитан Бонард също се изправи. Краката му се бяха схванали. Тези северноафриканци… мазохисти ли бяха? Как можеха да седят в такива неудобни пози?

— Имаме предвид — кимна. — Наблюдаваме го, но най-вероятно е това, за което се представя. Колкото до това, че умее да си служи с оръжие, не е толкова странно, като се има предвид, че е американец.

— Това е така — кимна Мавритания. — Американците живеят с манията, че някой ги преследва, и патлакът в джоба им вдъхва сигурност. Да им се чудиш…

И все пак Бонард си тръгна с усещането, че не е успял да разсее докрай опасенията на потайния си, хлъзгав като змия събеседник.

Джон Смит крачеше, очевидно забързан, и се озърташе за такси. Както изглеждаше, цялото му внимание бе погълнато от това, но всъщност се опитваше да разбере кой е човекът, който го наблюдава, без при това да събуди подозрението му. В крайна сметка се спря на три възможности. Първата беше тъмнокоса жена около трийсетте с невзрачна външност. Тя съзерцаваше мрачната фасада на църквата „Сен Жан Баптист де ла Сал“.

Вторият потенциален преследвач беше мъж на средна възраст, също толкова безличен, с тъмно сако, прекалено плътно за топлия майски следобед. Той се ровеше съсредоточено в количката на един амбулантен търговец. Третият заподозрян беше висок старец, подпрян на черен абаносов бастун. Той се беше спрял в сянката на едно дърво и гледаше дима, който се виеше над разрушеното крило на института „Пастьор“.