Робърт Лъдлъм - Парижкият вариант

Ла Порт кимна доволно.

— Много добре. Сега можеш да продължиш с програмирането на ракетата. Побързай.

Гласът му беше по-рязък и суров от обикновено и Шамборд учудено го изгледа. Нетърпението беше оправдано в такъв момент, но в тона на генерала, в изражението му се долавяше някакво… настървение. Някаква мрачна жестокост, което вече беше малко прекалено. А може би просто… напрежението си казваше думата, което беше обяснимо. И Шамборд се съсредоточи върху непосредствената си задача.

В кулата, където се помещаваше оръжейната, въздухът беше застоял и миришеше на влага и мухъл. Джон и Ранди, които се бяха изкачили до най-горната стълбищна площадка, предпазливо подадоха глави и се огледаха. В кулата цареше полумрак и ако пред вратата имаше страж, едва ли би ги забелязал, освен ако не чуеше някакъв подозрителен шум.

Джон погледна часовника си. Имаха само седем минути!

Вратата на оръжейната беше на пет-шест метра от тях и се охраняваше от двама легионери, но за разлика от войника, който пазеше Терез, те съвсем не изглеждаха лениво отпуснати. Стойката им беше стегната, оръжията не бяха метнати през рамо, а готови за стрелба. Те бяха нащрек и трудно щяха да ги изненадат, а и нищо чудно охраната тук да беше подсилена и вътре в оръжейната да имаше още войници.

Джон и Ранди се снижиха и безшумно изтичаха надолу по стълбата. На долната площадка ги чакаха останалите. Те им описаха с две думи ситуацията.

— Осветлението в кулата е доста слабо и мисля, че ще можем да се промъкнем в сенките поне донякъде — завърши Джон.

— Няма ли начин да ги изненадаме в гръб? — попита Питър.

— Няма как да стане… — отвърна Ранди.

Стрелбата отвън се беше усилила и почти заглуши думите й. Освен това им се стори, че вече звучеше по-наблизо. Нищо чудно „Щитът с полумесеца“ да бяха стигнали до замъка.

— Предполагам, че освен Шамборд вътре е и генерал Ла Порт — предположи Джон.

— И аз така мисля — кимна Ранди.

— А защо не и капитан Бонард? — добави Питър.

— Не, не, някой трябва да ръководи войниците, които се опитват да отблъснат атаката — възрази Ранди.

— Права си — отвърна Питър. — Безпокои ме само това, че Шамборд е в оръжейната, което обикновено е най-добре защитеното помещение. Ако войниците отстъпят навътре, биха могли да удържат цяла нощ… Да помислим… Трябва да има някакъв начин.

— Шест минути! — разтревожено прошепна Ранди.

Марти прехапа устни.

Изведнъж доловиха някакво раздвижване встрани, където коридорите се пресичаха. Няколко тъмни, приведени сенки притичаха по другия коридор.

— Долу! — дрезгаво прошепна Джон.

Тъкмо навреме. Не можеха да видят ясно фигурите, но на лунната светлина, която се промъкваше през прозореца в далечния край на коридора, едно от лицата за миг проблесна като абанос.

— Абу Ауда… С малка групичка… Отварят вратите, чувате ли? Явно и те търсят някого…

— Мавритания?

— Да, най-вероятно. Разделили са се и са изпратили хора да го освободят.

— Можем да се възползваме от това… Ако започне стрелба, тя най-вероятно ще привлече Ла Порт и легионерите от кулата.

— И тогава Шамборд ще остане сам в оръжейната…

— Именно. Е, хайде тогава да изненадаме господата!

Четиримата притичаха по коридора и Джон надникна иззад ъгъла.

В дъното на другия коридор Абу Ауда се мъчеше да отвори някаква врата, а останалите му пазеха гърба.

След малко Джон се обърна и прошепна през рамо:

— Влязоха… Сега е моментът!

Четиримата притичаха и откриха огън по Абу Ауда и хората му.

Един от терористите изкрещя пронизително. Останалите залегнаха и отвърнаха на огъня. Мавритания грабна оръжието на убития и също се включи в престрелката.

Изстрелите отекваха надалеч по коридорите на замъка.

Пред очите на озадачения доктор Шамборд продължаваха да се нижат редица цифри и символи. Не му беше ясно защо руснаците си бяха правили труда да сменят кодовете на балистичната ракета в далечната тайга, но така или иначе новият код също не беше непробиваем. Само щеше да го затрудни малко повече…

— Не знам защо се отказахме от първата ракета, която бяхте избрали — говореше той на Ла Порт, без да откъсва поглед от екрана. — Нейният код беше също толкова лесен, колкото и кодът на ракетата, която щяхме да изпратим срещу Йерусалим. Докато тук нещата са по-сложни… дявол знае защо…

— Побързайте, Шамборд — настоя Ла Порт.

Ученият отново се подразни от студения заповеднически тон. Правеше каквото можеше. Излишно беше някой да го подканя.