Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Как ще се заемеш с този обир?

- Честно казано, нямам ни най-малка представа. — Барнаби въздъхна. - Може да е невъзможно. Не може да правиш официални разкопки, защото правителството ще ти диша във врата, ще бди като ястреб. Нищо важно вече не напуска Египет... не и ако властите могат да го спрат.

- И дори да намериш гробницата и да я натовариш на керван камиони, ще имаш други проблеми. Пропускателни пунктове на всеки път, чести проверки. Хотелите те регистрират в полицията всяка вечер и ти задържат паспорта. Като цяло, това е много ефективна система да следиш всеки човек в страната.

- Защо да не вземем петима или шестима души, да се настаним в хотел в Луксор и да копаем през деня? Това е някакво начало.

Барнаби поклати глава.

- Не става така. Луксор е малък град и има само три хотела. Няма ресторанти, освен тези в хотелите. Никой самоуважаващ се турист не би се отдалечил от тях. Освен това никой самоуважаващ се турист не би изкарал повече от седмица в града, там няма много за разглеждане. Веднага ще разберат, че се преструваме.

Пиърс няколко минути крачи из стаята. Очевидно нямаше да е лесно - и беше съвсем ясно, че Барнаби нямаше да му помогне особено в организацията.

- Добре - каза той накрая. - Да се видим в хотела ми утре вечер в седем. Дотогава нито дума на никого.

- Какво ще правите?

- Ще мисля.

- Няма ли да ходите в Атина?

- Не - каза Пиърс. - Няма да ходя в Атина.

Пиърс чакаше в стаята си. Барнаби почука на вратата и влезе.

- Седни - каза той. - Сипи си нещо. Прекарах деня в библиотеката на тукашния Американски университет. Говорих с някои хора и стигнах до някои заключения.

- Да?

- Първо, може да се направи само по един начин: като порядъчна, законна археологическа експедиция.

- Но нали ви казах! Няма да ни изпускат от поглед...

- Не и ако сме умни - каза Пиърс. - Не е нужно експедицията ни да търси гробницата, нали?

Барнаби не отговори.

- Ще ни трябва разумно прикритие — продължи Пиърс. - Експедицията ще трябва да получи одобрението от хората в Музея в Кайро и Службата по старините, а вероятно и от отговорника на ЮНЕСКО. Разчитам на теб да измислиш проект, който да ни заведе близо до Долината на царете по правдоподобни, макар и скучни причини. Можеш ли да измислиш нещо?

- Предполагам.

- Добре. Второ, ще ни трябват пари. От моя приятел д-р Алиопулус от Американския университет разбрах, че вече няма много фондации, които влагат пари в египтология, с изключение за спасяването на наводнените нубийски паметници.

- Така е.

- Значи ни трябва благодетел, човек ексцентричен и богат. Познавам точно такъв.

Барнаби определено се почувства безпомощен. Само допреди няколко часа това беше негова идея. Вече не. Пиърс поемаше контрола над всичко. Беше едновременно благодарен и обиден.

- Продължавайте.

- Трето, ще ни трябва помощ. Очевидно за тукашни работници и дума не може да става, въпреки че обичайно те биват наемани. Трябва да сформираме екип от способни и силни мъже, които да вършат физическата работа. Естествено те ще трябва да знаят тайната и да участват в подялбата на евентуалната печалба.

Барнаби се намръщи.

- Какво, нима очаквахте да копаете сам през уикендите?

- Добре - каза Барнаби. - Още какво?

- Трябва ни схема да изнесем съкровището и да го транспортираме другаде. Цялата операция, както я виждам аз, ще стане така.

Пиърс разгъна туристическа карта на Луксор върху леглото.

- Ти ще измислиш претекст за археологическа експедиция. Когато се свържа с теб, за да ти кажа, че имаме покровител, ти ще се изкачиш по бюрократичната стълбица, като подкупваш, където се налага. Когато получиш разрешение, започваш да събираш провизии за експедицията. Ще ни трябват лендроувър, шест палатки, спални чували, храна за шест или седем души. Опитай се да измислиш причина, която ще оправдае нуждата ни от батерии и светлина за нощна работа.

- Ще наема целия нужен екип, като сам плащам пътните си разноски, и ще ги събера в Атина, където ще им разясня ситуацията. Ще се срещнем с теб в Кайро и ще тръгнем за Луксор.

- Тази експедиция, също като човека, който я спонсорира, ще бъде много цветна и ексцентрична - смятам, че терминът е „веселба с лопати“. Всички ще бъдем далеч от дома доста време и ще преживеем приключение. Ти ще си смиреният многострадален учен, който трябва да изтърпи палячовщините, за да получи достъп до парите ни.

Пиърс си помисли, че на Барнаби няма да му е трудно да играе тази роля.