Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Да се интересувам? Да. Но не се наемам. Честно казано, нямам много опит в обирите, но ще изслушам всеки, който говори за двайсет милиона долара.

- Обир? Кой е казал нещо за обир?

- О, за бога - възкликна Пиърс. - Ще ми кажете ли, или не?

Накрая, макар и нервно, Барнаби му разказа.

Пиърс го зяпна.

- Шегувате се - каза.

- Не.

Изведнъж Пиърс се разсмя. Цялото му тяло се разтресе и очите му се насълзиха. Седна на пода и притисна корема си.

- Какво е толкова смешно?

- Тази гробница... искате да я ограбите?

- Да.

Това хвърли Пиърс в поредния неконтролируем пристъп на смях. Той се затъркаля безпомощно по пода, катурвайки стола и питието си. Барнаби го гледаше сериозно.

- Не ми се струва особено смешно.

Пиърс стана, избърса очи и си наля друго питие.

- И на мен - каза накрая. — Мисля, че това е най-шантавото нещо, което съм чувал някога.

За Барнаби разговорът с Пиърс беше като просветление - макар и неприятно. Когато започнаха да обсъждат самия начин на действие, той осъзна, че пропуските в неговото мислене и информация са големи.

- Чия е гробницата?

- Не знам. Надписът не назовава царя. След смъртта на Ехнатон — той бил монотеистът, еретикът - страната била в упадък и на трона бързо се сменили много царе. Пръв бил Тутанкамон, после човек на име Аи. След него няколко, чиито имена не знаем, до Рамзес II. Това бил период на размирици в страната - армии от нашественици и подкупна бюрокрация. Бърза смяна на властта, такива работи.

- Къде точно е гробницата?

- В Тива, на брега на Нил, на триста мили южно оттук. Повечето фараони от Деветнайсетата и Двайсетата династия са погребани в и около Долината на царете. Шейсет и двама в самата долина, която е малко пространство, разположено под скалите на западния бряг на Нил. Но повечето от тези гробници са открити и почти всички са били ограбени, преди да бъдат намерени от археолозите. Предполага се, че в Долината има още две гробници, които още не са открити, но на мен не ми се вярва.

- Тази гробница не е ли в Долината?

- Очевидно не е. Разположена е на юг, високо в скалите. Надписът дава координати за местоположението й, а доколкото познавам египтяните, координатите вероятно са доста точни. Те са били умели математици.

- Търсихте ли я?

- Не - каза Барнаби. - Но и да бях, нямаше да докажа нищо. Откриването на гробницата би било сериозно начинание. Ще трябват много хора, които да живеят в района месеци наред. Сам човек не би могъл да постигне нищо.

Пиърс се съгласи.

- Какво ви кара да мислите, че още не е ограбена?

Барнаби обясни за диагоналния код, който се четеше както по нормалния, така и по тайния начин. Освен това обясни и за философията на епохата.

- Строежът на египетските гробници се е променил. В най-ранните династии царете издигали пирамиди, създадени да запазят телата им след смъртта. За съжаление пирамидите не опазили нищо — те само показвали наличието на голямо богатство и привличали мародерите. През Средното царство, хиляда години след това, всички пирамиди били разбити и ограбени. Така че царете от този период сменили тактиката. Първият, който прекъснал традицията, бил Тутмос I, който си поръчал издълбана в скалата гробница близо до Тива, която тогава била столица на Горен и Долен Египет. Тутмос го направил, защото искал гробът му да остане тайна. Не станало така и следващите фараони, макар да следвали традицията на издълбаните в скалата гробници в Долината на царете, не правели опити да скрият местонахождението на гробниците си, а разчитали на пазачи, които да ги пазят след смъртта. Това също не свършило работа. Пазачите можели да бъдат купени, а жреците - подкупени. Независимо дали местоположението било тайно или всеизвестно, гробниците били ограбвани. И обикновено било вътрешна работа - мародерите сякаш знаели точното местоположение на гробницата, кои коридори били фалшиви и така нататък. Някой трябва да им е казвал. Промяната обаче била налице, тенденция към все повече тайнственост. След Тутанкамон няма нищо чудно, че фараоните започнали да пазят в пълна тайна мястото на гробниците си и да ги строят извън Долината на царете. След като тази гробница била построена, архитектът и всички работници били убити. Ако надписът е верен, само везирът знаел къде — и го запазил в тайна.

- Всичко това, разбира се, нищо не доказва - каза Пиърс. — Гробницата въпреки това може да е била ограбена.

- Знам - каза Барнаби, - но не мисля така. Странно е... когато четеш ръкописи и с тяхна помощ живееш живота на други хора толкова дълго, колкото съм го правил аз, започваш да развиваш усет към прочетеното. Можеш да кажеш кога нещо е лъжа или преувеличение, кога някой си придава важност или омаловажава някого. Просто чувство, нищо повече.