Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Трябва ти още бира - посъветва го Морни. Поръча я, после каза: — Какво те тревожи?

- Искам да те наема.

Морни се засмя.

- Невъзможно - каза.

На сутринта се разхождаха из Рейксмузеум. Бяха изложени половин дузина чудесни платна на Вермер и „Нощна стража“ на Рембранд. Тази картина всеки път дразнеше Пиърс. Не му харесваше голямата зала, в която беше окачена, с пейки и мъртвешка, погребална музика. Самата картина сякаш не отговаряше на раздутата тържественост на интериора.

Седнаха.

- Не ми харесва - каза Пиърс.

Морни вдигна рамене.

- Разбира се. Днес нищо не ти харесва. Нищо не мога да направя по въпроса.

- Мисля, че се държиш глупаво. Можеш да станеш богат.

- На моята възраст? Не ме интересува. Имам достатъчно пари - ти също.

- Шшшшт — изшътка един пазач от ъгъла.

Вървяха по тесните криволичещи улици на пристанището, заслушани в крясъците на чайките. Беше квартал с лоша слава. Момичета позираха зад големи витрини. Първите есенни листа падаха в каналите.

- Не знам как да те накарам да разбереш - каза Пиърс. - Такъв шанс се дава един път в живота. Но ме разбираш, нали, не мога да ти обясня подробностите, ако не се интересуваш.

Морни печално поклати глава.

- Упорит си, Робърт, не може да ти се отрече. Може би е добродетел, особено в начинания като твоите. Повече не искам да слушам за това. Но имам едно предложение.

Пиърс вдигна вежди.

- Да отидем в офиса ми.

Претъпкана стая на третия етаж. Прозорците бяха прашни и обагряха в жълто процеждащата се вътре следобедна светлина. Документи, фактури и разписки бяха струпани на големи купчини по бюрото на Морни. Той седна, вдигна на челото очилата си без рамки и погледна Пиърс.

Робърт, позволи ми да бъда честен с теб. Преди двайсет години, дори сигурно преди десет години, щях да сметна предложението ти за вълнуващо и привлекателно. Сега изпитвам единствено страх. Прекалено съм стар за авантюри, прекалено уморен, прекалено бавен. Нервите ми не са добре. Знам го, макар да не ми харесва да го призная. - Той се почеса по врата. - Страхувам се, защото мога да приема, противно на здравия си разум. Така че ти предлагам алтернатива, която ще удовлетвори и двама ни.

Пиърс чакаше.

- Преди време при мен дойде един младеж от Южна Африка. Той е млад и силен и може да е човекът, когото търсиш.

- Бих искал да го видя.

- Разбира се. Живее в Париж.

- Имаш ли адреса му?

- Не. Само името. Алън Конуей.

Докато отбиваха по моста Пон Ньоф, ги засече някакво такси. Алън Конуей натисна клаксона и изкрещя:

- Merde!

Седнал до него в двуместния алфа роудстър, Пиърс се усмихна. Таксиджията се обърна да ги погледне, а Конуей размаха юмрук и кресна:

- Espece de con!

После се обърна към Пиърс и се ухили широко.

-Трябва да го правиш. Иначе местните се разглезват.

Колата свърна по кея на Тюйлери и профуча покрай градините към площад „Конкорд”. Конуей караше много бързо, промушваше се между другите коли, но идеално владееше управлението.

Пиърс го хареса от пръв поглед. Той беше мускулест чернокож със заразителна усмивка и небрежни маниери, които прикриваха проницателен ум.

- Кой те насочи към мен?

- Роджър Морни в Амстердам.

- О, да. Той е готин пич. Веднъж ми помогна, когато бях в една каша.

- И аз така чух.

Конуей се усмихна бавно и учудено.

- И си дошъл чак в Париж да ме видиш, така ли?

- Така.

- Сигурно си мислиш, че съм важна клечка. - Той рязко скочи на спирачката и наду клаксона. Разминаха се на сантиметри с един мерцедес седан. - Французите нищо не разбират от шофиране - каза. - Оня ден гледам как едно хубаво девойче, сладко, мило момиче, си свали обувката и фрасна с нея по главата някакъв тип, само защото заел мястото й за паркиране.

- Какво стана?

- Момчето я покани на среща — разсмя се Конуей.

- Просто така?

- Трябваше да видиш момичето. - Той подсвирна и се вляха право в трафика около обелиска на площада.

- Това е египетско - каза и кимна към него.

- Знам.

- Знам, че знаеш бе, човек. Откъде е?

Пиърс свъси чело.

- От храма в Луксор - каза Конуей. - Виждаш ли, човек всеки ден научава по нещо.

- Откъде знаеш, че е от Луксор?

- Налага ми се. Аз съм археолог.

- Какъв си?

- Археолог. Морни не ти ли каза?

- Не. Каза само, че си от Южна Африка.

- А, ами, боя, се че така му казах. Невинна лъжа, за да ускоря нещата в критичен момент. Да си покрия следите. Както казваше дядо: "Крий си следите от бледоликите".

- Майтапиш се.

- Честен кръст. Дядо беше чистокръвен сиукс. Казваше се Ходещият по водата и на мен винаги ми е харесвало. Успокоява ме. В напрегнати моменти.