Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

Беше красив по един суров, груб начин. Усмивката му беше широка, поведението - открито, а умът му беше неизменно остър. Беше естествено атлетичен с бързи рефлекси и добра координация.

- Трябва ми египтянин — каза Пиърс.

- Невъзможно - каза Никое. - Свестният египетски паспорт ще ти струва цяло състояние. Много трудно се намират и трябва да са добре направени. Правителството ги проверява внимателно.

- Не паспорт, само националност. Можеш ли да минеш за египтянин, как мислиш?

- Роден съм в Александрия.

- Това е било отдавна. Как ти е арабският?

Никос изсумтя.

- По-добър от твоя английски.

- Можеш ли да минеш за египтянин сред други египтяни?

- Моля те - Никос запали цигара. - Не ме обиждай с такива дреболии. За колко пари става дума?

- За теб пет милиона.

- А общо колко?

- Петдесет милиона.

- Това са страшно много пари. Със сигурност е най-големият обир в историята. Амбициозен си.

- Предполагам.

- Недей да скромничиш - каза Никос и махна с ръка. - Американците винаги са ме очаровали. Ти например, не те мислех за непочтен човек, приятелю.

- Не бях.

Никос сви рамене.

- Естествено. Кой е непочтен, преди да види възможността?

- Интересува ли те?

- Да не ме мислиш за глупак? Разбира се, че ме интересува. Но дай да се разберем. - Очите, студени и сиви, се втренчиха с Пиърс. - Помежду си ще бъдем честни.

- Разбира се.

- Не ми викай „разбира се“, кажи да.

- Да.

Неизвестно откъде се появи нож, изсвистя през стаята и се заби с трептене във вратата. Стана с такава бързина, че Пиърс не можеше за повярва.

- Без игрички?- попита Никос.

- Без игрички - каза Пиърс, без да сваля очи от ножа.

- Добре.

В Атина валеше. Пиърс чуваше как капките трополят по прозореца на хотелската му стая. Някъде надалеч леко избоботи гръмотевица и проблесна мълния. Той изтръска цигара от пакета, после я върна обратно. Напоследък прекаляваше с пушенето, устата му беше разранена, езикът - изтръпнал. Непрекъснатото пътуване, напрежението, пиенето го караха да се чувства несигурен и потиснат.

Само преди седмица беше умрял от скука журналист на свободна практика, седнал в някакъв бар в Кайро. Най-големият му проблем беше дали вечерта да се натряска, или да ходи по жени.

А сега?

Въздъхна и легна на леглото. Сега всичко беше различно. Чувстваше се като нов човек — нови цели, нови интереси, нови страхове. Забелязваше най-вече страховете. Планираше обир. Невероятно, но факт. Почти отчаяно той си погледна часовника с надеждата, че е станало време за вечеря. Беше.

В ресторанта седна на ъглова маса. Беше още рано, единствените други хора бяха туристи, които се споглеждаха безнадеждно и се чудеха къде са се дянали гърците. Пиърс знаеше, че никой самоуважаващ се грък няма да седне да вечеря преди девет и половина.

„Може би точно затова правят така, помисли си той, за да избегнат туристите.“

След двайсет минути към него се присъедини мургав мъж с вестник в ръка. Остави вестника на масата и махна на келнера.

- Как е? - попита Пиърс.

- Бива - каза мъжът. - Ще стане.

- Кога изтича?

Келнерът дойде и мъжът си поръча мусака и бутилка бира „Фикс“. Когато останаха насаме, той каза:

- След пет години. - Усмихна се. - Чисто нов.

- Името?

- Робърт Севре.

- Французин?

- Не, бразилец. Роден в Чикаго, САЩ. Емигрант.

- Звучи добре - каза Пиърс.

Отсреща мъжът го погледна леко обидено.

- Според мен е майсторско изпълнение. Ами парите?

Пиърс зарея поглед наоколо.

- В десния ми джоб

Мъжът също се огледа, бръкна в джоба на Пиърс, взе парите и ги пъхна в собствения си джоб, без да ги поглежда.

- Две хиляди?

- Точно.

- Добре. Снимката доста прилича на теб, между другото.

- Отлично.

- Понякога е трудно да се уреди.

Пиърс се разсмя.

- Добре, Йорго. Ще се погрижа утре сутрин да получиш още двеста.

- Ефхаристо.

- Удоволствието е мое.

Келнерът се върна с храната, която по това време на вечерта беше студена, но те все пак ядоха. Когато си тръгнаха, Пиърс взе вестника със себе си.

Това беше едно от предимствата да си журналист, помисли си той, и да се мотаеш толкова време из Европа. Беше научил къде да отиде за аборт, къде да намери хероин, марихуана или опиум, къде да намери момиче или момче във всеки град по света. Паспорт, виза, дори имиграционни документи - беше относително просто.

Всичко се свеждаше до парите - и контактите.

Намери вилата с известни затруднения. Кифиса е хълмисто предградие на север от Атина, гледащо към жежката долина и отвъд планината Парнас. Самият град се простира в подножието му, вилите са закътани в горички от пинии.