Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Интересно.

Движеха се по „Ру Роял" към църквата „Сент Мари-Мадлен“.

- Точно сега - каза Конуей — вероятно се питам защо си тук и говориш с обикновено момче като мен?

- Дълга история.

- Заникъде не бързам - каза Конуей, свивайки наляво по булевард „Малешерб“.

- Не изглеждаш така.

- Само такова впечатление създавам. Единствено за чужденците.

Пиърс се усмихна.

- Можех да се закълна, че си толкова американец, колкото и аз.

- Зависи ти колко си американец. В Синсинати ли си роден?

- Не.

- Значи не може да си кой знае колко американец.

- Ти в Синсинати ли си роден?

- В момента, в който те видях, си казах, ето едно умно момче - въздъхна той. - Но ти губя времето. Бил си път чак дотук, а аз не ти давам да кажеш и дума. -Погледна Пиърс.

- Имам бизнес предложение.

- Ще спечеля или ще изгубя пари?

- Ще спечелиш, надявам се.

- Топло, топло.

Покрай църквата „Св. Августин” и през площад „Малешерб” се насочиха към булевард „Дьо Куржел“. Листата падаха, обагряйки града в червеникавокафяво. Момичета седяха, пийваха и си говореха по откритите кафенета. Беше ранен следобед.

- Защо си казал на Морни, че си от Южна Африка?

- Обстоятелствата ме принудиха. Имах някои неща за продан.

- Диаманти?

- Нещо такова.

- От Южна Африка?

- Ами, разбираш ли, прекарах едно лято - разбира се, тук беше зима, - работейки за Реймънд Дарт в Трансваал. Той е голям разбирач по австралопитека, вкаменелия пещерен човек. Извършват забележителна археологическа дейност - правят разкопки с динамит. Единственото място, където правят нещата по този начин.

- И?

- Ами, при една от екскурзийките ми до Йоханесбург се натъкнах на няколко диаманта. Търкаляха се на улицата, разбираш ли. Помислих си, ако ги отнеса в полицията, полицаят ще каже, че са негови и че ги е изгубил, ще ме потупа по гърба и ще ме прати да си ходя. А може и да ме хвърли в затвора. Така че си ги мушнах в джоба. Знаеш как става. Спомням си, че казвах на мама, че съм намерил едно-друго на улицата. Тя никога не ми вярваше. Нали знаеш - майките и ченгетата са в таен заговор.

На Пиърс му отне няколко минути да схване какво казва Конуей.

- Искаш да кажеш, че си ги изнесъл от Южна Африка?

Конуей скромно сви рамене.

- Правим каквото можем. Това не е най-доброто място за младеж като мен. Определено усещах, не искам да звуча предубедено, но е така, че там не ме харесват особено.

Пиърс си представяше.

- Защо изобщо отиде?

- Искаш да кажеш, бидейки негър ли? - Той се разсмя. - Отидох да уча при Дарт и да открадна колкото диаманти успея да намеря. Това беше тежък период в живота ми. Бях живял във Франция три години и бях натрупал сериозен списък с кредитори. Само дебнеха да ми пийнат кръвчицата. Така че бързо се изнесох и се върнах нов човек. Малко напрегнат, но нищо особено, предвид...

- Предвид какво?

- Сто хиляди долара.

- Много добре.

Конуей се беше насочил към Булонския лес.

- Гордеех се със себе си. Как ми се иска тате да можеше да ме види. Щеше да си умре от кеф. Все ни повтаряше: "Деца, грижете се за себе си". Биеха ни и се връщахме вкъщи окървавени, а той казваше - грижете се за себе си.

- Имаш ли полицейско досие? - попита Пиърс.

- Само глоби за паркиране.

- Мислиш ли, че Интерпол имат твое досие?

- Ти какво, егото ми ли гъделичкаш? Не, разбира се.

- Тогава май можем да работим заедно.

Бяха паркирали в Булонския лес. Пиърс беше обяснил плана, а Конуей беше слушал мълчаливо.

- Пропусна няколко неща - каза накрая. - Как ще го изкарате от страната? И как ще го продадете.

- Всичко е уредено - каза Пиърс. - Ще ти обясня по-късно.

- Колко си нервен - каза Конуей. - Трябва да си почиваш повече. Я дати намерим едно момиче, което да ти оправи кръвообращението, а после да се видим довечера и да ми разкажеш всичко. Става ли?

Пиърс поклати глава.

- Просто ще трябва да почакаш.

- Абе, да ти кажа, не съм добър плувец.

- В смисъл?

- Ами никога не скачам във водата, ако не знам колко е дълбоко.

- Съжалявам.

Конуей седеше зад волана и мислеше. После се почеса по главата и вдигна поглед към небето. Накрая започна да си чисти ноктите с клечка за зъби.

След дълго мълчание каза:

- Знаеш ли, май си сбъркал професията си. Не е трябвало да ставаш журналист, а продавач.

- Заинтригува ли се?

- Боя се, че да.

Стиснаха си ръцете. Конуей бръкна в жабката и извади бутилка коняк. Докато вадеше тапата, каза:

- Знаеш ли, сигурно съм полудял да се захващам с това. - Въздъхна. - Мама все повтаряше, че от мен нищо няма да излезе и беше права. - Подаде бутилката на Пиърс.