Майкъл Крайтън - Пясък през пръстите

- Помисли си - каза Пиърс. - Не бързаме. Няма къде да ходя чак до утре сутринта.

- Добре. Междувременно, ако бях на твое място, щях да прекарам деня на плажа. Това е един от последните хубави дни на Капри за тази есен.

- Египет ще бъде приятно място за зимата.

- Досетих се.

Замълчаха.

- Кажи ми - каза Пиърс, - не съм те виждал да се колебаеш преди. Защо протакаш сега?

Гроувър се разсмя и запали цигара. Докато гасеше кибритената клечка, очите му блестяха от удоволствие.

- Мислех си, че ще се сетиш. Наредих да те разследват.

Той плува енергично четиресет метра навътре в морето, после се обърна и заплува обратно. Когато се просна на блестящо белия пясък, се почувства бодър и силен. Слънцето грееше високо в небето, той се отпусна и затвори очи. Сега Египет му изглеждаше много далече, а целият план доста невероятен, като сън. Той заспа.

Когато се събуди, вдигна поглед към вилата. Някой стоеше на терасата и го наблюдаваше. Не можеше да види кой. Пиърс се извърна.

Водата беше спокойна, кротко се плискаше по брега. Слънцето се спускаше към хоризонта. Той си облече блуза, запали цигара и седна умислен.

- Знаеш ли - каза Пиърс по-късно същия ден. -Всъщност трябва да съм ти сърдит. Все пак сме стари приятели.

Гроувър издуха облаче дим от пурата си.

- Глупости. Щях да ти падна в очите, ако не те бях проверил. И ти го знаеш. От старите приятели стават най-добрите съкилийници.

- Получи ли отговора си?

- Да. Кога искаш петдесетте хиляди?

- След една седмица. Ще се срещнем в Атина.

- Един приятел има вила в Кифиса. Ще свърши ли работа? Не я използва по това време на годината.

- Добре. - Кифиса беше дипломатическото предградие на града, хълмисто елегантно селце на север от Атина. Беше закътано и дискретно. - Дай ми адреса. Всички ще се срещнем там в девет сутринта на двайсет и девети септември.

Гроувър стана, за да му запише адреса. Докато го правеше, попита небрежно:

- Колко момичета са ми позволени?

- Едно - каза Пиърс.

- Сигурно се шегуваш - каза Гроувър. В гласа му звучеше неподправен ужас. - Може да останем там месеци наред. Едно момиче?

- Едно - твърдо каза Пиърс.

- Поне три.

- Съжалявам - каза Пиърс. Вече знаеше, че ще се спазарят за две. Може би не беше чак толкова неразумно. Все пак лорд Гроувър трябваше да поддържа реномето си. Едно момиче едва ли щеше да е доказателство за разврат в очите на египтяните.

- Две - каза Гроувър.

- Добре.

- Сега, нещо последно, което пропуснах да спомена снощи. Боя се, че не мога... просто не мога... да пътувам за колкото и време да е без секретаря си, който е в Неапол. Все пак трябва да си поддържам финансите.

Пиърс намръщи чело. Не му харесваше да намесват още хора, но Гроувър наистина може да се нуждаеше от секретар.

- Що за тип е?

- Тип ли? Не бъди глупав. Тя е момиче.

Така значи. Лорд Гроувър все пак щеше да получи три момичета.

- Не - каза Пиърс.

- Знам какво си мислиш - каза Гроувър и забързано вдигна ръка. - Лоши мисли, недостойни за теб. Нима си мислиш, че смесвам работата с удоволствието?

Пиърс се разсмя. Не можа да се въздържи - лицето на Гроувър бе така детински невинно.

- Добре тогава, разбрахме се - каза Гроувър. - Къде ще вечеряме?

- Съжалявам, но не мога да остана. Имам време да хвана последното корабче за Неапол.

- Не можеш да си тръгнеш! Планирал съм забавления!

- Честно казано, намирам твоите забавления за изтощителни.

- Така и подозирах - каза Гроувър. - Загубил си форма. Болнав си. От забързания живот. Направо си развалина. - Погледна лукаво Пиърс. - Къде ще ходиш от Неапол?

- На друго място.

- Знаех си - каза Гроувър, като задъвка пурата си и запуфтя като локомотив. - Не ми вярваш.

- Точно така - каза Пиърс.

Стиснаха си ръцете.

- Ще ми подадеш ли краставичките във фъстъчен сос? - попита Морни.

- Разбира се. - Пиърс ги подаде.

- Много съм привързан точно към това ястие. Внимавай с кърито, смъртоносно люто е.

Пиърс вечеряше с Роджър Морни в ресторант „Бали“ на улица „Лидерщрат“. Морни го бе уверил, че това е най-добрият индонезийски ресторант в Амстердам, а Морни разбираше от тези неща. Като експерт по диамантите, той бе живял в Амстердам през по-голямата част от живота си.

Ядяха райстафел, националното ястие на Индонезия, което се състоеше от десетина отделни ястия, всяко от които се смесваше с ориз в голяма чиния и после се ядеше. Келнерите, с бели сака и ярки ленти за глава, първо сервираха поредица от люти потопени в къри храни, после няколко сладки и кисели ястия. Накрая зеленчуци с и без подправки. Пиърс се чувстваше подпийнал и леко му се гадеше.